Разделен диапазон за търсене
`std::lower_bound` не изисква целият диапазон да е сортиран: за дадения ключ всички елементи, които изпълняват условието, трябва да предхождат останалите.
CKTIS / C++
Синтаксис, оператори и понятия от програмирането. Намери обяснение, разгледай пример и продължи да учиш.
`std::lower_bound` не изисква целият диапазон да е сортиран: за дадения ключ всички елементи, които изпълняват условието, трябва да предхождат останалите.
Конструирай обект в подготвено място, управлявай живота му отделно от паметта и забрани копирането и преместването на собственика на мястото.
Научете как `*` декларира указател в ISO C++23, към кой тип се отнася `const` и как да различите указател към цял масив от масив от указатели.
`&C::m` може да посочи нестатичен член, без да избира обект. Полученият указател може да се приложи към обект или да служи като проекция в алгоритъм за диапазони.
Разграничавайте задълженията на извикващия код от правилата за валидно състояние. Проверявайте външните входни данни независимо от `assert` и пазете инварианта чрез публичния интерфейс.
От C++17 prvalue от същия класов тип конструира резултата директно, без копиране или преместване на целия обект. NRVO не е задължителна, а при инициализация на членове все още може да се копират данни.
Записът `= 0` декларира чиста виртуална член-функция. Чрез нея се задава абстрактен интерфейс, който позволява да се извикват различни реализации според действителния тип на обекта.
С `|` прилагаш затварящ обект на адаптер към диапазон или съчетаваш два такива обекта във верига за многократна употреба. Това не е побитово ИЛИ.
`resize` променя броя на съществуващите елементи, а `reserve` осигурява място за бъдещи елементи, без да променя размера или съдържанието.
Използвай `auto [it, inserted]`, за да именуваш итератора и флага, които `std::map::insert` връща при вмъкване на една стойност без подсказка за позиция.
Деклараторът `&&` образува тип референция към rvalue. Изборът на претоварена функция обаче зависи от категорията на израза: името на променлива от тип `T&&` е lvalue, когато се подава като аргумент.
Трите шаблона разграничават идентичността и жизнения цикъл на обекта, избора на реализация за създаване и добавянето на поведение без промяна на интерфейса.
C++23 определя продължителността на съхранение и правилата за живота на обектите, а не физическото им разположение. Обект с автоматично съхранение може да съдържа `std::string`, който заделя памет за знаците си динамично.
Научи се да разчиташ имена като `std::cout` и `std::chrono::seconds`, да осигуряваш достъп до декларациите и да съкращаваш записа безопасно. Примерите от курса разграничават правилата на именното пространство от договора на всеки интерфейс.
В C++23 този остарял вариант копира атомарно `std::shared_ptr` и позволява да изберете реда на операциите с паметта при зареждане.
Старото претоварване публикува std::shared_ptr със запис release, съчетан с четене acquire. То все още е част от C++23; в нов код предпочитай std::atomic<std::shared_ptr<T>>.
`setf` променя флаговете за форматиране на поток. С `std::ios::boolalpha` и класическите регионални настройки стойностите от тип `bool` се извеждат като `true` и `false`.
Избери претоварване на `append` според източника: цял низ, част от него или буфер с известна дължина. Добавяй разделителите изрично и запазвай нулевите знаци в данните.
Избери претоварването според източника. При буфер с известна дължина подай указател и брой елементи, за да запазиш нулевите знаци вътре в данните.
Създайте низ с точно `count` копия на символа `ch`. Кръглите скоби избират претоварването за запълване вместо това със списък за инициализация.
Използвай `data()` със `size()`, за да запазиш вградените нули, и проверявай границите и времето на живот на низа, преди да използваш указателя.
Намерете първото съвпадение от дадена позиция, проверете за `npos` и задайте дължината на шаблона, ако буферът може да съдържа нулеви символи.
Сравни резултата от `find` с `npos`, преди да го използваш като индекс. Като брой елементи в `substr` същата константа означава остатъка от низа.
Добавете една кодова единица в края на низ, пряко или чрез изходен итератор, и запазете нулевите знаци в данни с известна дължина.