База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C++

resize и reserve при std::vector и std::basic_string

`resize` променя броя на съществуващите елементи, а `reserve` осигурява място за бъдещи елементи, без да променя размера или съдържанието.

Версия: ISO C++23; implementation support may vary

Синтаксис

// Selected ISO C++23 member declarations, grouped by owning class.
// std::vector<T, Allocator> — <vector>
constexpr void reserve(size_type n);
constexpr void resize(size_type n);
constexpr void resize(size_type n, const T& value);

// std::basic_string<CharT, Traits, Allocator> — <string>
constexpr void reserve(size_type n);
constexpr void resize(size_type n);
constexpr void resize(size_type n, CharT ch);

В C++23 std::vector и std::basic_string разграничават размер (size()) и капацитет (capacity()). reserve(n) не променя размера или съдържанието. Ако n > capacity(), паметта се заделя наново и новият капацитет е поне n; в противен случай капацитетът не се променя. Резервираната памет не разширява диапазона на достъпните елементи. Претоварената версия std::basic_string::reserve() без аргументи е остаряла в C++23; std::vector няма такава версия.

След успешно извикване на resize(n) или resize(n, value) размерът е точно n. Намаляването премахва последните елементи, а задаването на текущия размер оставя съдържанието непроменено. При увеличаване std::vector::resize(n) добавя елементи чрез вмъкване по подразбиране според правилата на алокатора (нули за std::vector<int> със стандартния му алокатор). Версията с два аргумента добавя копия на value, без да заменя съществуващите елементи.

При std::basic_string версията с един аргумент добавя стойности CharT() ('\0' за std::string), а тази с два аргумента добавя подадения символ. Добавените нулеви символи се броят в size(), но функциите, които очакват низ в стил C, спират при първия нулев символ. В текст с UTF-8 std::string брои байтове, а не видими знаци; съкращаването може да прекъсне многобайтова последователност.

Заделянето на нова памет за вектор обезсилва всички указатели, референции и итератори към елементите му, както и стария end(). Не използвай тези, които сочат към премахнати елементи. При низ resize може да ги обезсили дори ако капацитетът не се промени. Намаляването на размера не гарантира освобождаване на памет. И при двата типа reserve(n) хвърля std::length_error, ако n > max_size(); същото важи за resize(n) при низ. Заделянето на памет или конструирането на елементи на вектора също може да хвърли изключение.

Примери

#include <iostream>
#include <string>
#include <vector>

int main() {
    std::vector<int> v{10, 20};
    std::string s = "ab";

    v.reserve(8);
    s.reserve(8);
    std::cout << "reserve: " << v.size() << ' ' << s.size() << '\n';

    v.resize(3);
    s.resize(3);
    std::cout << "default: " << v.back() << ' ' << (s.back() == '\0') << '\n';

    v.resize(5, 7);
    s.resize(5, '*');
    std::cout << "fill: " << v.back() << ' ' << s.back() << '\n';

    v.resize(1);
    s.resize(1);
    std::cout << "shrink: " << v.size() << ' ' << s.size()
              << " | " << v.front() << ' ' << s << '\n';
}

Резултат

reserve: 2 2
default: 0 1
fill: 7 *
shrink: 1 1 | 10 a

След резервирането и двата размера остават 2. На реда `default` стойността `1` означава, че последният символ е `'\0'`. Следващите редове показват запълване с изрично зададени стойности и съкращаване до един елемент.

Свързани уроци

  • C++ · Урок 5 · Напреднало · Версия: 3

Източници