`default` в C++: деструктор с `= default` и етикет в `switch`
`~T() = default;` указва на компилатора да дефинира деструктора по правилата на езика. `default:` указва откъде започва изпълнението в `switch`, ако никой `case` не съвпада.
CKTIS / C++
Синтаксис, оператори и понятия от програмирането. Намери обяснение, разгледай пример и продължи да учиш.
`~T() = default;` указва на компилатора да дефинира деструктора по правилата на езика. `default:` указва откъде започва изпълнението в `switch`, ако никой `case` не съвпада.
Основната гаранция допуска частични промени, ако състоянието остане валидно. Силната изключва наблюдаеми промени при изключение, а no-throw не допуска изключение да достигне до извикващия код.
Флагът при компилация избира вариант на програмата при изграждане. Флагът при изпълнение променя поведението на вече изградена програма.
Суфиксът `f` или `F` задава на литерала с плаваща запетая тип `float` вместо подразбиращия се `double`. Това влияе върху извеждането на типа и избора на претоварена функция.
Когато `F` се извежда, `F&&` може да се свърже както с lvalue, така и с rvalue. При `f()` извикваемият обект се използва като lvalue, а `std::forward<F>(f)` го препраща като lvalue или rvalue според аргумента.
Търси в подреден асоциативен контейнер със стойност от тип, различен от типа на ключа, без да създаваш временен ключ. Виж как `std::less<>` прави претоварванията достъпни и защо смесените сравнения трябва да спазват реда на ключовете.
В C++23 `return a;` може да премести стойност от параметър, предаден по стойност. Това не е NRVO: параметърът и резултатът са отделни обекти.
Променлива `inline` с външно свързване може да се дефинира в общ заглавен файл. За разлика от обикновената `const` на ниво пространство от имена в примера, тя обозначава един и същ обект в различните единици на транслация.
Разграничи типа на изчислението с `std::uint8_t` и `std::uint16_t` от целевия тип. Разграничи също извеждането на число от извеждането на символ.
Вграденият суфикс `ULL` задава тип `unsigned long long` на представим целочислен литерал. Той не е литерален оператор и не е част от знака.
Научи кога промяна на вектор обезсилва итератори, референции и указатели, включително итератора след края, и как безопасно да използваш резултата от std::find_if.
В `+hardPass` унарният `+` задейства неявното преобразуване на негенерична ламбда без прихващания в указател към функция. Промяната в типа на аргумента може да промени избора на претоварване.
`score =+ delta` присвоява резултата от `+delta`. За да прибавите `delta` към текущата стойност на `score` и да запишете резултата, използвайте `score += delta`.
Дайте имена на елементите на кортеж чрез структурирани свързвания. Разберете кога сочат към копие или към оригинала и как се различават от `std::get` и `std::tie`.
`[&]` задава прихващане по референция по подразбиране: ламбдата използва оригиналните локални обекти, а не техни копия, без да удължава живота им.
Знакът `&` в декларатора образува тип „референция към lvalue“. Научи с какво се свързва референцията, кога позволява запис и как да избегнеш висящи референции.
`R&` е друго име за съществуващ обект. Присвояването чрез референцията променя този обект. Връщането на `R&` позволява на извикващия код да използва същия обект без копиране.
`int* (&items)[3]` е референция към целия масив от три указателя. Размерът остава част от типа, а обектът за почистване може да променя елементите на оригиналния масив.
`= delete` забранява използването на конкретна функция или конструктор, без да ги премахва от набора от претоварвания. Не унищожава обект и не освобождава памет.
Нетиповият параметър на шаблон приема стойност вместо тип. `std::size_t Size` определя размера на масива, който компилаторът може да изведе от аргументите на функцията.
Паметта може да остане налична след унищожаването на обекта. Времето на живот определя кога обектът съществува, а strict aliasing — през кои типове е позволен достъп до стойността му.
Пулът използва повторно отделни слотове, а монотонната арена освобождава паметта наведнъж. Идентификатор с номер на поколение различава последователни обекти на един и същ адрес.
Декларирайте собствени суфикси `_KiB`, `_MiB` и `_pct`. Вижте как формата на литерала определя оператора и защо `ULL` и унарният минус действат по различен начин.
Операторът `<<` записва стойности в изходен поток или променя форматирането му. Типовете на операндите разграничават вмъкването от побитовото отместване наляво.