База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C++

std::basic_string::push_back — добавяне на една кодова единица

Добавете една кодова единица в края на низ, пряко или чрез изходен итератор, и запазете нулевите знаци в данни с известна дължина.

Версия: ISO C++23; implementation support may vary

Синтаксис

constexpr void push_back(CharT ch);

std::basic_string::push_back е неконстантна член-функция, декларирана в <string>, и е constexpr от C++20. Приема един CharT по стойност (char за std::string), добавя го в края дори на празен низ, увеличава size() с едно и връща void. Няма претоварване за низ или диапазон. s.append(1, ch) и s += ch имат същия ефект, но връщат референция към s. За да добавите валиден диапазон от n елемента, започващ от p, използвайте s.append(p, n).

Едно извикване добавя една кодова единица, не непременно цял знак на Unicode, и не кодира или проверява текста. В std::string добавеният '\0' е част от съдържанието и се брои в size(). Той е различен от допълнителния завършващ знак на s.data()[s.size()]. При данни с вградени нулеви знаци подайте data() и size() на интерфейс, който спазва дължината.

Добавянето отнема амортизирано константно време, но отделно извикване може да задели памет и да премести съществуващото съдържание. Извикване на reserve() преди поредица от добавяния може да намали броя на заделянията. Промяната може да обезсили указатели, референции и итератори към елементи; вземете ги отново след това, включително указателя от data(). При надхвърляне на max_size() се хвърля std::length_error; заделянето на памет също може да се провали. Ако извикването хвърли изключение, низът остава непроменен.

std::back_inserter(s) от <iterator> създава изходен итератор от тип std::back_insert_iterator. Присвояване като *out++ = ch извиква s.push_back(ch), вместо да презапише съществуващ елемент. Адаптерът сочи към обекта на низа, а не към неговия буфер. Низът трябва да съществува по време на записването, а адаптерът не предотвратява заделянето на памет.

Примери

#include <algorithm>
#include <iostream>
#include <iterator>
#include <string>
#include <string_view>

int main() {
    constexpr std::string_view payload{"4\0" "2", 3};
    std::string record{"ID"};
    record.push_back(':');
    std::copy(payload.begin(), payload.end(), std::back_inserter(record));

    const bool has_embedded_nul = record.size() == 6 && record.data()[4] == '\0';
    std::cout << record.substr(0, 3) << '\n'
              << "size: " << static_cast<unsigned long long>(record.size()) << '\n'
              << "embedded NUL: " << std::boolalpha << has_embedded_nul << '\n';
}

Резултат

ID:
size: 6
embedded NUL: true

`push_back(':')` добавя разделителя, след което `std::copy` чрез адаптера добавя и трите елемента от диапазона с явно зададена дължина. Проверката на размера предпазва прочитането на индекс 4, с което се потвърждава нулевият знак, без да се отпечатва.

Свързани уроци

  • C++ · Урок 46 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 53 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 58 · Напреднало · Версия: 3

Източници