std::basic_string::reserve — капацитет и размер
`reserve(n)` осигурява място за бъдещи елементи, без да променя броя им. `resize(n)` променя броя на елементите както в низ, така и във вектор.
CKTIS / C++
Синтаксис, оператори и понятия от програмирането. Намери обяснение, разгледай пример и продължи да учиш.
`reserve(n)` осигурява място за бъдещи елементи, без да променя броя им. `resize(n)` променя броя на елементите както в низ, така и във вектор.
`size()` брои съхранените елементи, а не символите, които потребителят възприема. Използвай я, за да определяш границите при копиране, да проверяваш индекси и да съкращаваш полета.
Извлечи част от низ в нов низ, който притежава данните си. Виж как се ограничава дължината, кога началната позиция предизвиква изключение и какво променя претоварването за rvalue в C++23.
Операторът `/` връща нов път, без да променя операндите. Синтаксисът на десния път определя дали той ще се добави към левия, или ще го замени изцяло или частично.
Задайте флага `std::ios::boolalpha` чрез `setf`, за да четете и записвате стойности от тип `bool` с имената от регионалните настройки на потока вместо с числа.
Научи кога копирането на байтове запазва стойността на обект в C++23 и защо не замества копирането на обекти от произволни типове.
Използвай `std::nullopt`, за да върнеш или изпразниш `std::optional`, без да объркваш липсващ резултат с валидна стойност като нула.
Проверете при компилация дали типът `float` на реализацията съответства на IEEE 754, отделно от изискванията за размер в паметта и двоичен формат.
Използвай `->` за достъп до член на стойността в `std::optional`. В C++23 първо провери дали обектът действително съдържа стойност.
`*opt` връща референция към съхранената стойност. Преди дерефериране провери дали има стойност: индексът `0` е валиден резултат, а не липсваща стойност.
`if (opt)` проверява дали `std::optional` съдържа стойност, а не дали самата стойност е истина. Индексът `0` и логическата стойност `false` се считат за налични стойности.
Избери ресурс за памет на PMR вектор и виж кога елементите му получават същия ресурс и по какво се различава обикновеният вектор.
Провери дали споделеното състояние е получило заявка за спиране, за да приключиш работата в безопасен момент. Резултатът `true` не означава, че нишката вече е приключила.
`std::string::empty` проверява дали дължината на низа е нула. При съединяване на аргументи тази проверка не показва дали първата позиция вече е обработена.
Намери индекса на знак или подниз и го сравни със `std::string::npos`, преди да го използваш като индекс или да копираш или променяш текста.
Сравнявай резултата от `std::string::find` със `std::string::npos`. Като брой знаци в `substr` или `erase` същата константа означава „до края“, а не начална позиция.
Използвай `back()`, за да прочетеш или промениш последния елемент на непразен вектор. Виж кога резултатът става невалиден и защо извличането от пирамида изисква две отделни стъпки.
`begin()` връща началния итератор на вектора. Квалификаторът `const` определя кое претоварване се извиква, а `end()` бележи позицията, която не бива да се дереферира.
`std::vector::clear` унищожава всички елементи и свежда размера на вектора до нула, като запазва капацитета за бъдещи вмъквания.
Вземи указател към елементите на вектор, подай го заедно с броя им и разпознай кога указателят вече не е валиден.
Конструира един елемент в края на вектора от подадените аргументи. Вижте какво връща функцията и кога съществуващите референции стават невалидни.
С `v.empty()` проверяваш за константно време дали векторът няма елементи. Резервираният капацитет не влияе на резултата.
`std::vector::end` връща позицията след последния елемент, а не самия последен елемент. Тя е изключена от диапазона и служи за разпознаване на неуспешно търсене.
`front()` осигурява достъп до първия елемент на вектора за константно време. Ако векторът може да е празен, първо провери с `empty()`.