CKTIS / C++
Структурирано обвързване на резултата от `std::map::insert` (от C++17)
Използвай `auto [it, inserted]`, за да именуваш итератора и флага, които `std::map::insert` връща при вмъкване на една стойност без подсказка за позиция.
Версия: ISO C++23; implementation support may vary
Синтаксис
auto [it, inserted] = m.insert(value); // C++17 and later; m is a std::map and value is a single elementОт C++17 декларацията auto [it, inserted] = m.insert(value); дава имена на двете съставни части на върнатата двойка. В квадратните скоби се пишат идентификатори, а не типове: буквалният запис auto [iterator, bool] води до грешка при компилация, защото bool е ключова дума. За тази двойка са нужни точно две имена в посочения ред.
auto се отнася до скрит обект от тип двойка, а не до две независими декларации. std::pair използва интерфейс, подобен на този на кортеж: it обозначава първата съставна част (first), а inserted — втората (second). Ако двойката result вече съществува, auto [it, inserted] = result; я копира, а auto& [it, inserted] = result; обвързва имената с нейните съставни части. Не можеш да използваш auto& направо с резултата от insert, защото той се връща по стойност.
Претовареният вариант на std::map::insert за една стойност без подсказка за позиция връща std::pair<iterator, bool>. При нормално завършване на извикването inserted е true, ако е добавен елемент, и false, ако вече съществува еквивалентен ключ според обекта за сравнение. И в двата случая it сочи към съответния елемент, а it->second прочита съхранената му стойност. Дублираният ключ не води до презаписване на тази стойност. false не сигнализира за изключение.
Не всеки претоварен вариант връща двойка: вмъкването на стойност с подсказка за позиция връща само итератор, вмъкването на диапазон връща void, а вмъкването на манипулатор на възел без подсказка връща insert_return_type. Итераторът не удължава живота на контейнера или на елемента. Следващи вмъквания в std::map не го правят невалиден, но не го използвай след изтриване на елемента, към който сочи, или след унищожаване на контейнера.
Примери
#include <iostream>
#include <map>
int main() {
std::map<int, int> m;
const int values[] = {10, 20};
for (int value : values) {
auto [it, inserted] = m.insert(std::map<int, int>::value_type{7, value});
std::cout << std::boolalpha << inserted << ' ' << it->second << '\n';
}
}
Резултат
true 10 false 10
Първият опит записва `10` под ключ `7`. Вторият използва същия ключ и отчита `false`; стойността на `it->second` остава `10`, а не `20`.
Свързани уроци
- C++ · Урок 26 · Средно · Версия: 2