CKTIS / C++
Декларатор на указател (*) в C++
Научете как `*` декларира указател в ISO C++23, към кой тип се отнася `const` и как да различите указател към цял масив от масив от указатели.
Версия: ISO C++23; implementation support may vary
Синтаксис
T* p = nullptr;
T const* read = &obj;
T* const fixed = &obj;
T const* const fixed_read = &obj;
T** pp = &p;
T* slots[N];
T (*whole)[N] = &array;
R (*fn)(Args...);В int* p, q; звездичката принадлежи само на декларатора на p; q е от тип int. Интервалите не променят това. Всяка звездичка добавя ниво на косвеност: int** pp е указател към указател. В изрази вграденият оператор & в &x взема адреса на x, а вграденият унарен оператор * в *p разименува указателя; той не декларира и не умножава. В int& r = x; знакът & декларира референция към lvalue, а не взема адрес.
const int* p (равнозначно на int const* p) позволява да присвоите друга стойност на p, но не и да промените сочения int чрез p. При int* const p стойността на указателя не може да се променя след инициализация, но соченият int може. const int* const p съчетава двете ограничения. При параметри, предавани по стойност, int* и const int* могат да разграничават претоварени функции; int* и int* const не могат.
int* a[3] е масив от три указателя, а int (*a)[3] е указател към цял масив от три елемента от тип int. По същия начин int (*f)(double) е указател към функция, докато int* f(double) декларира функция, която връща указател. int C::* m декларира отделен тип: указател към нестатичен член-данна на C.
Обикновеният указател сам по себе си не указва кой притежава обекта и не удължава живота му. Масив може да се преобразува в указател към първия си елемент; този указател не пази дължината. Ако указателят все още не трябва да сочи към обект, инициализирайте го с nullptr, вместо да оставяте локалния указател неинициализиран. Проверката, че указателят не е нулев, не гарантира, че обектът още съществува или че индексът е в границите. Разименуването на нулев указател или на указател непосредствено след края на масива, както и достъпът до обект чрез висящ указател, водят до неопределено поведение.
Примери
#include <iostream>
int main() {
int values[3]{2, 4, 6};
const int* read = values;
int* const first = &values[0];
int (*whole)[3] = &values;
*first = 3;
std::cout << *read << ' ' << (*whole)[2] << '\n';
}Резултат
3 6
`read` сочи към първия елемент, но не позволява той да бъде променян чрез този указател. `first` сочи към същия елемент, не може да получи друга стойност и позволява да запишем `3` чрез `*first`. `whole` сочи към целия масив, затова `(*whole)[2]` прочита третия му елемент. Очакван изход: `3 6`.
Свързани уроци
- C++ · Урок 47 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 49 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 51 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 56 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 58 · Напреднало · Версия: 3