std::vector::insert — вмъкване на елементи във вектор
Вмъкнете стойност, няколко копия, инициализиращ списък или диапазон от итератори пред избрана позиция. Използвайте върнатия итератор и проверете кои стари итератори остават валидни.
CKTIS / C++
Синтаксис, оператори и понятия от програмирането. Намери обяснение, разгледай пример и продължи да учиш.
Вмъкнете стойност, няколко копия, инициализиращ списък или диапазон от итератори пред избрана позиция. Използвайте върнатия итератор и проверете кои стари итератори остават валидни.
`pop_back()` премахва последния елемент на непразен вектор, без да връща стойността му. Ако векторът съхранява пирамида, `std::pop_heap` пренарежда елементите, а `pop_back()` намалява броя им.
Добавете един елемент чрез копиране или от rvalue. Вижте кога преразпределянето на паметта обезсилва указателите и защо старият `end()` става невалиден дори без него.
`reserve(n)` осигурява място за общо поне `n` елемента, без да ги създава. Използвай функцията преди поредица от добавяния в края, ако знаеш крайния брой елементи или разумна горна граница.
`size()` връща текущия брой елементи за константно време. Валидните индекси се определят от този брой, а не от капацитета, върнат от `capacity()`.
Разменете съдържанието и капацитета на два вектора за константно време. Проверете съвместимостта на алокаторите и кои итератори остават валидни.
Сравнете съхранението по записи и по полета според начина на достъп, локалността в кеша и цената на преобразуването между двете подредби.
Използвай `delete` за обект, създаден с `new T`, и `delete[]` за масив, създаден с `new T[n]`. Тези изрази управляват времето на живот на обектите, а съответните функции със или без `[]` управляват паметта.
Префиксът `u8` избира кодиране UTF-8 за низовия литерал. Дължината в кодови единици, броят на кодовите точки и броят на графемните клъстери са различни мерки за текст.
Унарният минус намира противоположната стойност на един операнд. В `return -1;` той дава стойност от тип `int`, която в тази функция означава „не е намерено“; това не е изваждане.
Унарният минус изчислява противоположната стойност на един операнд, а бинарното изваждане изчислява разлика. Типът след повишаването определя поведението на границите на диапазона.
Разграничавай основата на записа, типа на литерала и типа на изчислението. Самият суфикс `u` не гарантира 32 бита и не налага 8-битова аритметика.
Суфиксът `u` или `U` избира целочислен тип без знак, но не задава фиксиран брой битове. `0u` и `1u` са от тип `unsigned int`; по-голяма стойност може да изисква по-широк тип.
`ULL` задава на целочислен литерал тип `unsigned long long`, ако стойността е представима в него. Това може да промени избора на претоварена функция или изчисляването на побитово отместване.
`= delete` забранява използването на конкретна функция или конструктор. Декларацията продължава да участва в избора на претоварена функция и не освобождава памет.
Забранете поотделно конструирането и присвояването чрез копиране и оставете компилатора да дефинира виртуален деструктор за правилно унищожаване чрез указател към базов клас.
Дължината на текст в UTF-8 зависи от това дали броим кодови единици, кодови точки или графемни клъстери. Примерът брои и съкращава валиден UTF-8, без да разделя записа на кодова точка.
Празните фигурни скоби невинаги означават инициализация по стойност. Типът определя дали се инициализира скалар, извиква се конструктор или се прилагат правилата за агрегати.
Структурираното свързване дава имена на компонентите на един обект. Изборът между `auto`, `auto&` и `const auto&` определя как обектът се съхранява или как се сочи към него.
Дай отделни имена на ключа и стойността на текущия елемент в `std::map`, за да ги четеш в цикъл `for` по диапазон, без да копираш двойката.
Препращащата референция T&& позволява на шаблон да приема lvalues и rvalues, като запазва информацията, необходима за по-нататъшното препращане на аргумента. Изисква подходящ контекст за извеждане на типа; само && не е достатъчно.
Референцията T& е псевдоним на обект или функция и не създава копие. След инициализацията тя не може да бъде пренасочена. При обектни типове const T& ограничава промените чрез референцията и може да се свърже и с подходящ временен обект.
Указателят към член идентифицира нестатичен член-данни или член-функция, без да е свързан с конкретен обект. Декларира се с C::* и се прилага към обект с .* или чрез указател към обект с ->*.
Деклараторът `T*` образува типа „указател към T“. В `int* p = &value;` `p` съдържа указател към `value`, а не копие на това цяло число. Позицията на `const` определя дали ограничението се отнася за посочвания обект или за самия указател.