База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C++

`std::vector::data`: указател към буфера и граници на диапазона

Вземи указател към елементите на вектор, подай го заедно с броя им и разпознай кога указателят вече не е валиден.

Версия: ISO C++23; implementation support may vary

Синтаксис

#include <vector>

// Member declarations of std::vector<T, Allocator> (T != bool):
constexpr T* data() noexcept;
constexpr const T* data() const noexcept;

std::vector::data от заглавния файл <vector> връща за константно време суров указател към непрекъснатата памет на вектора, без копиране и без прехвърляне на собствеността. При непразен вектор това е адресът на първия елемент. Вектор без const връща T*, чрез който можеш да променяш съществуващите елементи; вектор const връща const T*. Чрез const T* не можеш да присвоиш нова стойност на самия елемент, но ако T е класов тип, можеш да променяш член-данните на елемента, декларирани като mutable. И двете претоварвания са noexcept, а от C++20 са и constexpr. Специализацията std::vector<bool> няма стандартна член-функция data().

Ако p = v.data() и n = v.size(), [p, p + n) е валиден полуотворен диапазон. При непразен вектор p + n сочи непосредствено след последния елемент и не бива да се дереферира. При n == 0 стойността на p може да е nullptr, но може и да не е; и в двата случая указателят не бива да се дереферира. Проверявай v.empty() или n == 0, а не дали указателят е нулев.

На функцията, която приема буфера, подай указателя и броя елементи или двойка указатели, които ограничават диапазона. size() брои елементи, а не байтове; при char двата броя съвпадат. Буфер от тип std::vector<char> няма автоматичен завършващ знак \0, а вътрешен \0 не прекратява четенето с изрично зададена дължина. При празен буфер провери дали функцията приема нулев брой и евентуално нулев указател. Само reserve() не създава елементи: използвай resize(), преди да записваш в допълнителни елементи.

Не освобождавай паметта чрез указателя и не го използвай след унищожаването на буфера. Преразпределянето на паметта прави невалидни указателите към елементите и старата крайна граница. push_back() може да преразпредели паметта; дори когато това не се случи, указателят към съществуващ първи елемент остава валиден, но крайната граница трябва да се изчисли наново. След структурни промени във вектора най-лесно е да извикаш отново data() и size().

Примери

#include <cstddef>
#include <iostream>
#include <vector>

void print_bytes(const char* first, std::size_t count) {
    const char* last = first + count;
    for (auto p = first; p != last; ++p) {
        std::cout << (*p == '\0' ? '0' : *p) << ' ';
    }
    std::cout << '\n';
}

int main() {
    std::vector<char> bytes{'A', '\0'};
    bytes.push_back('B');
    const auto& input = bytes;
    print_bytes(input.data(), input.size());
}

Резултат

A 0 B 

`print_bytes` изчислява указателя непосредствено след последния елемент и обработва и трите байта. Функцията показва вътрешния `\0` като видима `0`, а `<<` вмъква интервал след всеки знак, включително след `B`, преди новия ред.

Свързани уроци

  • C++ · Урок 27 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 58 · Напреднало · Версия: 3

Източници