База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C++

std::vector::begin — начало на диапазона на вектор

`begin()` връща началния итератор на вектора. Квалификаторът `const` определя кое претоварване се извиква, а `end()` бележи позицията, която не бива да се дереферира.

Версия: ISO C++23; implementation support may vary

Синтаксис

// Public member declarations of std::vector<T, Allocator> in <vector> (ISO C++23)
constexpr iterator begin() noexcept;
constexpr const_iterator begin() const noexcept;

std::vector::begin е член-функция от заглавния файл <vector>. Тя работи за константно време, O(1), и за непразен вектор връща итератор към първия елемент. И двете претоварвания са noexcept от C++11 и constexpr от C++20; в C++23 изчисляването в константен израз продължава да зависи от контекста и поддръжката на реализацията.

За вектор без const извикването v.begin() връща iterator, чрез който можеш да променяш елементите. При достъп през const то връща const_iterator, който не позволява такава промяна. Използвай v.cbegin() (от C++11), за да получиш const_iterator и за изменяем вектор. Не приемай, че итераторът е обикновен указател или че *it дава T& за всяко T: итераторът на std::vector<bool>, който позволява запис, използва заместващ обект (proxy).

Полуотвореният диапазон [v.begin(), v.end()) обхваща елементите на един вектор и изключва позицията след последния елемент. За празен вектор v.begin() == v.end() и дереферирането на който и да е от двата итератора води до неопределено поведение. Ако няма съвпадение, std::find_if връща подадената крайна граница; провери резултата, преди да използваш *it.

Преалокирането обезсилва итераторите, указателите и референциите към елементите, както и запазения end(). reserve() не добавя елементи, но може да предизвика преалокиране. Без преалокиране push_back() запазва итераторите към съществуващите елементи, но обезсилва стария end(). Вмъкването в началото или изтриването на първия елемент може да обезсили запазен begin() и без преалокиране. Вземи нови итератори след обезсилване. Не използвай итератор от временен вектор след края на пълния израз, който е създал вектора.

Примери

#include <algorithm>
#include <iostream>
#include <vector>

int main() {
    std::vector<int> values{2, 7, 4};
    if (!values.empty()) {
        *values.begin() = 3;
    }

    const auto& read = values;
    const int threshold = 5;
    const auto last = read.end();
    const auto match = std::find_if(read.begin(), last, [threshold](int value) {
        return value >= threshold;
    });

    if (read.cbegin() != read.cend()) {
        std::cout << *read.cbegin() << '\n';
    }
    if (match != last) {
        std::cout << *match << '\n';
    }

    const std::vector<int> empty;
    if (empty.begin() == empty.end()) {
        std::cout << "empty\n";
    }
}

Резултат

3
7
empty

`*values.begin() = 3` променя първия елемент. Търсенето през `const` референция използва праг, прихванат по стойност, и прочита намереното `7` само след проверка на крайната граница. Итераторите на празния вектор се сравняват без дерефериране.

Свързани уроци

  • C++ · Урок 10 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 11 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 14 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 15 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 23 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 29 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 30 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 32 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 34 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 35 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 40 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 45 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 57 · Напреднало · Версия: 3

Източници