База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C++

std::basic_string::size — брой елементи в низ

`size()` брои съхранените елементи, а не символите, които потребителят възприема. Използвай я, за да определяш границите при копиране, да проверяваш индекси и да съкращаваш полета.

Версия: ISO C++23; implementation support may vary

Синтаксис

#include <string>

// Member declaration inside std::basic_string<CharT, Traits, Allocator> (C++23):
constexpr size_type size() const noexcept;

std::basic_string::size е член-функция const без параметри, декларирана в <string>. Връща броя на елементите CharT като стойност от беззнаковия тип size_type. Работи за константно време O(1), не променя низа, има noexcept и е constexpr от C++20. length() връща същата стойност, а capacity() описва капацитета за съхранение, не дължината на съдържанието.

Вградените нули се броят, но крайният нулев ограничител не се брои. При std::string се броят елементи char, тоест байтове в смисъла на C++; при std::u8string с текст в UTF-8 се броят кодови единици char8_t. Резултатът не е брой кодови позиции на Unicode или символи, възприемани от потребителя. Съкращаването по брой елементи може да прекъсне последователност в UTF-8.

За точно копиране подай s.data() и s.size() на интерфейс, който приема брой елементи; интерфейс, който търси крайния ограничител, спира при първата нула. Ако целевият буфер се измерва в байтове, провери размера му в байтове: съдържанието заема s.size() * sizeof(CharT) байта без ограничителя. Не използвай указател, получен от data(), след унищожаването на низа или след операция, която прави указателя невалиден.

Преди да прочетеш елемент чрез s[i], провери i < s.size(); на позиция s.size() е ограничителят, а не елемент от съдържанието. at(i) хвърля std::out_of_range при i >= s.size(). За да запазиш най-много последните четири елемента, използвай s.substr(n - 4) само ако n = s.size() е по-голямо от 4; иначе запази целия низ. Така избягваш превъртане при беззнаково изваждане. Ако разделителят е задължителен, сравни резултата от find() с npos, преди да изчислиш началото на следващото поле.

Примери

#include <iostream>
#include <string>

int main() {
    const std::string record("ID\0:123456", 10);
    const std::string copy(record.data(), record.size());
    const auto separator = copy.find(':');
    if (separator == std::string::npos) {
        return 1;
    }

    const auto field = copy.substr(separator + 1);
    constexpr std::string::size_type width = 4;
    const auto n = field.size();
    const auto tail = n > width ? field.substr(n - width) : field;
    const std::u8string utf8 = u8"\u00E9";

    std::cout << static_cast<unsigned int>(record.size()) << '\n'
              << (copy[2] == '\0') << '\n'
              << tail << '\n'
              << static_cast<unsigned int>(utf8.size()) << '\n';
}

Резултат

10
1
3456
2

`10` включва вградената нула, а `1` потвърждава, че тя е запазена в копието. `3456` са последните четири елемента на полето, а `2` е броят на кодовите единици в UTF-8 за U+00E9.

Свързани уроци

  • C++ · Урок 49 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 53 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 58 · Напреднало · Версия: 3

Източници