std::optional::operator-> — достъп до член на съдържащата се стойност
Използвай `->` за достъп до член на стойността в `std::optional`. В C++23 първо провери дали обектът действително съдържа стойност.
CKTIS / База знания
Синтаксис, оператори и понятия от програмирането. Намери обяснение, разгледай пример и продължи да учиш.
Използвай `->` за достъп до член на стойността в `std::optional`. В C++23 първо провери дали обектът действително съдържа стойност.
`*opt` връща референция към съхранената стойност. Преди дерефериране провери дали има стойност: индексът `0` е валиден резултат, а не липсваща стойност.
`if (opt)` проверява дали `std::optional` съдържа стойност, а не дали самата стойност е истина. Индексът `0` и логическата стойност `false` се считат за налични стойности.
Избери ресурс за памет на PMR вектор и виж кога елементите му получават същия ресурс и по какво се различава обикновеният вектор.
Провери дали споделеното състояние е получило заявка за спиране, за да приключиш работата в безопасен момент. Резултатът `true` не означава, че нишката вече е приключила.
`std::string::empty` проверява дали дължината на низа е нула. При съединяване на аргументи тази проверка не показва дали първата позиция вече е обработена.
Намери индекса на знак или подниз и го сравни със `std::string::npos`, преди да го използваш като индекс или да копираш или променяш текста.
Сравнявай резултата от `std::string::find` със `std::string::npos`. Като брой знаци в `substr` или `erase` същата константа означава „до края“, а не начална позиция.
Използвай `back()`, за да прочетеш или промениш последния елемент на непразен вектор. Виж кога резултатът става невалиден и защо извличането от пирамида изисква две отделни стъпки.
`begin()` връща началния итератор на вектора. Квалификаторът `const` определя кое претоварване се извиква, а `end()` бележи позицията, която не бива да се дереферира.
`std::vector::clear` унищожава всички елементи и свежда размера на вектора до нула, като запазва капацитета за бъдещи вмъквания.
Вземи указател към елементите на вектор, подай го заедно с броя им и разпознай кога указателят вече не е валиден.
Конструира един елемент в края на вектора от подадените аргументи. Вижте какво връща функцията и кога съществуващите референции стават невалидни.
С `v.empty()` проверяваш за константно време дали векторът няма елементи. Резервираният капацитет не влияе на резултата.
`std::vector::end` връща позицията след последния елемент, а не самия последен елемент. Тя е изключена от диапазона и служи за разпознаване на неуспешно търсене.
`front()` осигурява достъп до първия елемент на вектора за константно време. Ако векторът може да е празен, първо провери с `empty()`.
Вмъкнете стойност, няколко копия, инициализиращ списък или диапазон от итератори пред избрана позиция. Използвайте върнатия итератор и проверете кои стари итератори остават валидни.
`pop_back()` премахва последния елемент на непразен вектор, без да връща стойността му. Ако векторът съхранява пирамида, `std::pop_heap` пренарежда елементите, а `pop_back()` намалява броя им.
Добавете един елемент чрез копиране или от rvalue. Вижте кога преразпределянето на паметта обезсилва указателите и защо старият `end()` става невалиден дори без него.
`reserve(n)` осигурява място за общо поне `n` елемента, без да ги създава. Използвай функцията преди поредица от добавяния в края, ако знаеш крайния брой елементи или разумна горна граница.
`size()` връща текущия брой елементи за константно време. Валидните индекси се определят от този брой, а не от капацитета, върнат от `capacity()`.
Разменете съдържанието и капацитета на два вектора за константно време. Проверете съвместимостта на алокаторите и кои итератори остават валидни.
Сравнете съхранението по записи и по полета според начина на достъп, локалността в кеша и цената на преобразуването между двете подредби.
Използвай `delete` за обект, създаден с `new T`, и `delete[]` за масив, създаден с `new T[n]`. Тези изрази управляват времето на живот на обектите, а съответните функции със или без `[]` управляват паметта.