CKTIS / C++
std::vector::reserve — резервиране на капацитет без промяна на размера
`reserve(n)` осигурява място за общо поне `n` елемента, без да ги създава. Използвай функцията преди поредица от добавяния в края, ако знаеш крайния брой елементи или разумна горна граница.
Версия: ISO C++23; implementation support may vary
Синтаксис
constexpr void reserve(size_type new_cap);std::vector::reserve е член-функция, декларирана в <vector>. В C++23 декларацията е constexpr void reserve(size_type new_cap);. Аргументът е общият брой елементи, а не брой допълнителни места или брой байтове. След успешно извикване capacity() >= new_cap, а size() не се променя. За разлика от resize(), reserve() нито добавя, нито премахва елементи. Достъпът v[i] е валиден само при i < v.size(), дори капацитетът да е по-голям.
Ако new_cap <= capacity(), извикването не променя нищо. В противен случай паметта се заделя наново, което обезсилва всички дотогавашни указатели, референции и итератори към елементи, както и стария end(). Без повторно заделяне на памет reserve() не ги обезсилва. След успешно извикване вмъкванията не водят до повторно заделяне, докато някое от тях не би надхвърлило текущия капацитет. Дори добавяне в края без повторно заделяне обезсилва стария end().
При повторно заделяне на памет времевата сложност е най-много линейна спрямо size(). T трябва да покрива изискването Cpp17MoveInsertable за този вектор. Заявка над max_size() хвърля std::length_error; алокаторът също може да хвърли изключение, обикновено std::bad_alloc. При изключение операцията няма ефект, освен ако изключението идва от конструктора за преместване на тип, който не покрива Cpp17CopyInsertable за този вектор. Тогава ефектите не са специфицирани.
Резервирай веднъж, ако знаеш крайния брой елементи или разумна горна граница, например при събиране на индекси, които отговарят на условие, или при съставяне на сортиран отчет. Избягвай reserve(size() + 1) преди всяко добавяне в края: това може да увеличи броя на повторните заделяния. push_back() и emplace_back() добавят елементи; записът чрез std::back_inserter(v) извиква push_back(). За std::pmr::vector важат същите правила за размер, капацитет и валидност.
Примери
#include <array>
#include <cstddef>
#include <iostream>
#include <vector>
int main() {
const std::array<int, 4> scores{-3, 8, 0, 5};
std::vector<std::size_t> selected;
selected.reserve(scores.size());
std::cout << "size=" << selected.size() << '\n'
<< "capacity>=4=" << std::boolalpha
<< (selected.capacity() >= scores.size()) << '\n';
for (std::size_t i = 0; i < scores.size(); ++i) {
if (scores[i] > 0) {
selected.push_back(i);
}
}
std::cout << "selected:";
for (const auto index : selected) {
std::cout << ' ' << index;
}
std::cout << "\nsize=" << selected.size() << '\n';
}Резултат
size=0 capacity>=4=true selected: 1 3 size=2
`scores.size()` е горна граница за броя на резултатите. Векторът остава празен след резервирането; `push_back()` добавя само индексите `1` и `3`, а не точките. Програмата проверява долната граница на капацитета, вместо да отпечатва точната му стойност.
Свързани уроци
- C++ · Урок 5 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 11 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 18 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 21 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 29 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 30 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 32 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 34 · Напреднало · Версия: 3
- C++ · Урок 57 · Напреднало · Версия: 3