База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C++

std::vector::size — брой елементи във вектор

`size()` връща текущия брой елементи за константно време. Валидните индекси се определят от този брой, а не от капацитета, върнат от `capacity()`.

Версия: ISO C++23; implementation support may vary

Синтаксис

// Header: <vector>
// Member declaration inside std::vector<T, Allocator> (ISO C++23)
constexpr size_type size() const noexcept;

// Call on a vector v:
auto count = v.size();

std::vector::size е член-функция без аргументи, декларирана в <vector>. Тя връща по стойност броя на елементите в [v.begin(), v.end()) (нула при празен вектор). Работи за константно време, O(1), и може да се извиква върху вектор const. Тя е noexcept от C++11 и constexpr от C++20, затова може да се използва в константен израз, ако цялото изчисление го позволява. Описанието е за ISO C++23; поддръжката може да варира според реализацията.

capacity() показва колко елемента може да побере векторът без преразпределяне на паметта. Успешно извикване на reserve(n) осигурява капацитет за поне n елемента, но не създава нито един. resize(n) задава броя на елементите на n, а успешно извикване на push_back го увеличава с един. Ако искаш само да провериш дали векторът е празен, използвай v.empty().

Връщаният тип size_type е целочислен тип без знак и не е задължително да е std::size_t. Запази го с auto, вместо да го преобразуваш в int без проверка. Валидните индекси удовлетворяват 0 <= i < v.size() в математически запис; това не е условие на C++. Преди да преобразуваш индекс към size_type, отхвърли отрицателните стойности и тези, които надхвърлят максималната стойност на този тип. Иначе дори неотрицателна стойност от по-широк целочислен тип може да се преобразува в различен индекс, който попада в допустимия диапазон. v[i] изисква валиден индекс; v.at(i) проверява индекса след преобразуването му към size_type и хвърля std::out_of_range, ако преобразуваният индекс е по-голям или равен на v.size(). Не изчислявай v.size() - 1 за празен вектор. Ако ти трябва брой със знак, използвай std::ssize(v) от <iterator> (от C++20).

Когато типът на елемента не е bool, диапазонът [v.data(), v.data() + v.size()) обхваща съществуващите елементи; не дереферирай крайния указател. std::vector<bool> също брои елементите, но не предоставя такъв буфер чрез bool*. Запазеният брой не се обновява при промяна на вектора. Преразпределянето на паметта прави невалидни указателите, референциите и итераторите към елементите, както и стария end(). Добавянето в края прави стария end() невалиден дори без преразпределяне.

Примери

#include <iostream>
#include <vector>

int main() {
    std::vector<int> v;
    const auto before = v.size();

    v.reserve(8);
    std::cout << "after reserve: " << v.size() << '\n';

    v.push_back(10);
    v.push_back(20);
    std::cout << "after append: " << v.size() << '\n';
    std::cout << "saved size: " << before << '\n';

    v.resize(1);
    std::cout << "after resize: " << v.size() << '\n';
}

Резултат

after reserve: 0
after append: 2
saved size: 0
after resize: 1

След `reserve(8)` векторът остава празен. Две извиквания на `push_back` увеличават размера до 2, но `before` остава 0. `resize(1)` премахва последния елемент. Програмата не разчита на точен капацитет.

Свързани уроци

  • C++ · Урок 11 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 14 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 15 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 18 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 23 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 24 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 27 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 29 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 30 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 32 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 34 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 51 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 54 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 57 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 58 · Напреднало · Версия: 3
  • C++ · Урок 59 · Напреднало · Версия: 3

Източници