CKTIS / CSS
`local()` и `format()` в дескриптора `src` на `@font-face`
Подреди източниците на шрифта в `src` и различавай търсенето на инсталиран вариант с `local()` от указването на очаквания файлов формат с `format()`.
Версия: Current CSS specifications; browser support varies by feature
Синтаксис
Common @font-face form with a local source and a URL fallback:
@font-face {
font-family: "Example Family";
src: local("Example Regular"), url("example.woff2") format("woff2");
}
src grammar:
<font-src-list> = <font-src>#
<font-src> = <url> [ format(<font-format>) ]? [ tech(<font-tech>#) ]? | local(<font-family-name>)
`#` means one or more comma-separated items; `?` marks an optional part. The formal name `<font-family-name>` in `local()` does not change the lookup: it identifies an individual face, not a whole family.@font-face прави един вариант на шрифт достъпен за документа. Правилото изисква два дескриптора: font-family задава името, което използваш в свойството font-family на елемент, а src изброява източниците на данните за шрифта. Когато този вариант е необходим, браузърът пробва разделените със запетаи източници отляво надясно и използва първия, който може да активира.
local() търси конкретен инсталиран вариант, а не цяло семейство шрифтове. За шрифтове OpenType и TrueType използвай пълното име на варианта или неговото PostScript име. Можеш да посочиш и двете в отделни записи local(), защото съпоставянето зависи от платформата и шрифта. Браузърите могат да ограничат достъпа до локални шрифтове, за да затруднят разпознаването на устройството по цифровия му отпечатък.
url() сочи към ресурс с данни за шрифт. Незадължителното указание format() стои след url() в същия запис, никога след local(). Например format("woff2") указва очакван формат WOFF2, така че браузърът може да пропусне изтеглянето, ако не го поддържа. Указанието не преобразува файла и не гарантира, че данните са валидни.
Ако локалният вариант липсва или данните от даден източник не могат да се използват, браузърът преминава към следващия източник. Ако никой не работи, текстът може да използва следващото семейство в свойството font-family, например sans-serif. Това е различен механизъм за заместване от списъка src. Някои браузъри могат да отхвърлят целия дескриптор src, ако един запис съдържа невалиден CSS синтаксис.
Примери
<!doctype html>
<html lang="en">
<head>
<meta charset="utf-8">
<title>Font source demo</title>
<style>
@font-face {
font-family: "CKTIS Demo";
src: local("Arial"),
local("ArialMT"),
url("data:font/woff2;base64,AA==") format("woff2");
}
body {
font-family: "CKTIS Demo", sans-serif;
}
</style>
</head>
<body>Font source demo</body>
</html>Резултат
The page displays “Font source demo”. If the browser can use a matching local Arial face, it renders the text with that face. Otherwise it uses the browser’s sans-serif fallback: the embedded data are deliberately not a valid WOFF2 font. The exact appearance depends on the browser and system.
Не е необходим външен файл с шрифт. Премахни двата записа `local()` и запетаите след тях, за да наложиш използването на `sans-serif`. URL адресът `data:` умишлено съдържа невалидни данни във формат WOFF2.
Свързани уроци
- CSS · Урок 11 · Средно · Версия: 2