CKTIS / C++
Обектен модел и композиция в C++
Обектът има тип, памет и време на живот; може да съдържа подобекти-членове и подобекти на базови класове. Композицията свързва обекти чрез членове, а наследяването позволява общ интерфейс. Езикът определя реда на инициализация и унищожаване.
Версия: C++23; repository compiler flag, production runtime not attested
Синтаксис
struct Base { virtual ~Base() = default; virtual int value() const = 0; };
struct Part { int n; };
struct Whole : Base {
Part part;
explicit Whole(int n) : part{n} {}
~Whole() override = default;
int value() const override { return part.n; }
};
// Explicit destructor call: p->~Whole();Обектът заема памет и има време на живот. Пълният обект не е подобект на друг обект. В примера Whole съдържа подобект на базовия клас Base и член Part part. Членът представя композиция („има част“), а базовият клас — наследяване. Самото наличие на указател към друг обект не го прави подобект на притежателя на указателя.
Списъкът с инициализатори на членове, например : part{n}, инициализира члена преди изпълнението на тялото на конструктора; това не е присвояване. Виртуалните базови класове се инициализират първи и само от конструктора на най-производния клас. След тях се инициализират преките невиртуални базови класове, а после и членовете в реда на декларациите. Накрая се изпълнява тялото на конструктора. Промяната на реда на елементите в списъка не променя този ред.
Декларацията на деструктор има формата ~Part();; деструкторът не приема аргументи и няма тип на връщане. След тялото му членовете и базовите класове се унищожават в обратен ред на завършване на конструирането им. Виртуалният деструктор, например virtual ~Base(), позволява правилно унищожаване на производен обект чрез delete върху указател към базовия клас. При обикновено освобождаване липсата на такъв деструктор води до неопределено поведение.
Чисто виртуалната функция, virtual int value() const = 0;, използва спецификатора за чистота = 0, а не присвояване. Base е абстрактен клас: не могат да се създават пълни обекти от него. Whole::value() предоставя реализацията. Деструкторът също може да е чисто виртуален, но все пак изисква дефиниция, когато се създават производни обекти.
Изричното извикване на деструктор, например p->~Whole();, прекратява времето на живот на обекта, но само по себе си не освобождава паметта. Не го използвайте за обикновен локален обект: последващо автоматично унищожаване без правилно повторно създаване на обекта води до неопределено поведение. Примерът използва автоматично унищожаване. Обхватът е C++23; посоченият URL на стандарта съдържа развиващ се проект, а не фиксирания текст на C++23. Флаг на компилатора в хранилището не удостоверява производствената среда.
Примери
#include <iostream>
struct Part {
int n;
explicit Part(int x) : n{x} { std::cout << "Part+\n"; }
~Part() { std::cout << "Part-\n"; }
};
struct Base {
virtual ~Base() { std::cout << "Base-\n"; }
virtual int value() const = 0;
};
struct Whole : Base {
Part part;
explicit Whole(int n) : part{n} { std::cout << "Whole+\n"; }
~Whole() override { std::cout << "Whole-\n"; }
int value() const override { return part.n; }
};
int main() {
Whole object{7};
const Base& view = object;
std::cout << view.value() << '\n';
}
Резултат
Part+ Whole+ 7 Whole- Part- Base-
Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.