База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C++

std::end: итератор след края на диапазона

std::end връща итератора past-the-end на контейнер или указател след вграден масив.

Версия: C++23

Синтаксис

template<class C>
constexpr auto end(C& c) -> decltype(c.end());

template<class T, std::size_t N>
constexpr T* end(T (&array)[N]) noexcept;

std::end(c) от <iterator> извиква c.end() и запазва точния тип на резултата, но C++23 не изисква това претоварване да е noexcept. За вграден масив T array[N] отделно претоварване връща array + N и е noexcept.

Върнатата позиция е изключителната дясна граница на [begin, end) и не бива да се дереферира. За празен диапазон тя е равна на началото. Валидността и обезсилването следват изходния обект; итератор, надживял контейнера, е висящ.

Квалифицираното std::end(x) обработва типове с член end() и вградени масиви. В обобщен код using std::end; end(x); позволява на ADL да намери и собствено свободно претоварване. Не го смесвай със std::ranges::end, което има отделни правила за диапазони и сентинели.

Примери

#include <iostream>
#include <iterator>

int main() {
    int values[]{4, 7, 9};
    const auto last = std::end(values);
    std::cout << (last - std::begin(values)) << ' ' << *(last - 1) << '\n';
}

Резултат

3 9

std::end → 3 9

Източници