CKTIS / C++
std::end: итератор след края на диапазона
std::end връща итератора past-the-end на контейнер или указател след вграден масив.
Версия: C++23
Синтаксис
template<class C>
constexpr auto end(C& c) -> decltype(c.end());
template<class T, std::size_t N>
constexpr T* end(T (&array)[N]) noexcept;std::end(c) от <iterator> извиква c.end() и запазва точния тип на резултата, но C++23 не изисква това претоварване да е noexcept. За вграден масив T array[N] отделно претоварване връща array + N и е noexcept.
Върнатата позиция е изключителната дясна граница на [begin, end) и не бива да се дереферира. За празен диапазон тя е равна на началото. Валидността и обезсилването следват изходния обект; итератор, надживял контейнера, е висящ.
Квалифицираното std::end(x) обработва типове с член end() и вградени масиви. В обобщен код using std::end; end(x); позволява на ADL да намери и собствено свободно претоварване. Не го смесвай със std::ranges::end, което има отделни правила за диапазони и сентинели.
Примери
#include <iostream>
#include <iterator>
int main() {
int values[]{4, 7, 9};
const auto last = std::end(values);
std::cout << (last - std::begin(values)) << ' ' << *(last - 1) << '\n';
}
Резултат
3 9
std::end → 3 9