CKTIS / Python
Параметърът `*args`: събиране на позиционни аргументи
В дефиниция на функция `*args` събира останалите позиционни аргументи в кортеж. При извикване с `fn(*args)` звездичката прави обратното: подава елементите на кортежа като отделни позиционни аргументи.
Версия: Python 3.12
Синтаксис
def wrapper(*args):
return fn(*args)В Python 3.12 записът def wrapper(*args): декларира параметър, който събира всички позиционни аргументи, които не са свързани с предходните параметри. В тялото на функцията args е локален кортеж, който запазва реда на тези аргументи. Ако няма останали аргументи, кортежът е празен: (). Името args е общоприето, но не е ключова дума: *values работи по същия начин.
Обикновените параметри след *args, като scale в примера, могат да се задават само по име. *args не събира именувани аргументи, а записът args=... не задава стойност на този кортеж. Параметърът **kwargs в края на списъка събира допълнителни именувани аргументи, вместо да приема отделна стойност под собственото си име. Без него неочакван именуван аргумент предизвиква TypeError.
При извикване с fn(*args) звездичката разопакова итерируем обект (в случая кортежа) в отделни позиционни аргументи. За разлика от него fn(args) подава целия кортеж като един аргумент. Така обвиваща функция може да събере аргументи и да ги препрати в същия ред, но fn определя колко аргумента приема. Прекалено много позиционни аргументи водят до TypeError при извикването на fn.
Примери
def fn(a=0, b=0):
return a + b
def wrapper(*args, scale=1):
print(args)
return scale * fn(*args)
print(wrapper(2, 3, scale=10))
print(wrapper())Резултат
(2, 3) 50 () 0
Първото извикване отпечатва `(2, 3)` и препраща две числа към `fn`; `scale=10` умножава сбора им по 10. Второто отпечатва `()`, затова `fn` не получава аргументи и използва и двете стойности по подразбиране.
Свързани уроци
- Python · Урок 43 · Напреднало · Версия: 5