CKTIS / C++
#include — включване на хедъри
Директивата #include прави съдържанието на хедър или изходен файл достъпно по време на предварителната обработка. Формите <header> и "file" използват различно търсене; конкретните правила за търсене се определят от реализацията.
Версия: C++23; repository compiler flag, production runtime not attested
Синтаксис
#include <header>
#include "file"
#include MACRO#include е директива за предварителна обработка, а не извикване, което се изпълнява по време на изпълнение на програмата. Обикновено тя се заменя със съдържанието на посочения хедър или файл, който също се обработва предварително. Директивата завършва с нов ред, а не с точка и запетая.
Формата #include <header> търси хедър, докато #include "file" първо търси изходен файл и при неуспех или липса на поддръжка преминава към търсене на хедър. Местата за търсене се определят от реализацията: кавичките не гарантират търсене в текущата директория. Обикновено <...> се използва за хедъри на реализацията, а "..." — за собствени файлове.
Формата #include MACRO разгръща макроси. След разгръщането директивата трябва да има една от двете валидни форми: #include <header> или #include "file". Формата с кавички може да посочва изходен файл. Ако според правилата за търсене посоченият хедър или файл не може да бъде намерен, програмата е невалидна. Реализацията може да замени включването на хедър, който може да бъде импортиран, с импортиране на единица хедър.
Включвайте хедър от стандартната библиотека извън декларации и дефиниции, преди да използвате предоставените от него елементи. В примера <iostream> прави std::cout достъпен. Посочените източници са от работния проект на стандарта, който продължава да се актуализира, а не от окончателния текст на C++23.
Примери
#include <iostream>
int main() {
std::cout << "Hello\n";
}
Резултат
Hello
Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.