CKTIS / C++
Оператор за инкрементиране ++
Операторът ++ инкрементира операнда си. При вградените типове ++x предоставя променения обект, докато x++ създава копие на предишната стойност. Научете изискванията към операнда, разликата между двете форми и основните им ограничения.
Версия: C++23; repository compiler flag, production runtime not attested
Синтаксис
++x
x++При аритметични операнди вграденият оператор ++ прибавя 1, но това не гарантира, че съхранената стойност ще се увеличи точно с единица. В C++23 при инкрементиране на максималната стойност на unsigned int стойността се връща на 0, закръгляването може да остави стойност с плаваща запетая непроменена, а инкрементирането на int със стойност INT_MAX има недефинирано поведение.
Префиксната форма ++x е еквивалентна на x += 1: тя променя x, а резултатът ѝ е lvalue, което след промяната се отнася до същия обект. Постфиксната форма x++ също променя x, но резултатът ѝ е prvalue, съдържащо копие на предишната стойност. Изчисляването на тази стара стойност е секвенирано преди промяната; това не означава, че промяната се отлага до следващата инструкция.
Операндът трябва да е модифицируемо lvalue. Типът му трябва да е или аритметичен тип, различен от bool, или тип указател към пълен обектен тип. Следователно не може да се инкрементира литерал, стойност от тип bool, prvalue от тип указател или обект с квалификатор const, включително обект от тип указател, който сам има квалификатор const. Използването на вградения ++ с операнд, квалифициран като volatile, е остаряло.
При указател ++ премества позицията с един елемент, а не с един байт. Резултатът трябва да сочи към елемент от същия масив или към позицията непосредствено след края му. За целите на аритметиката с указатели обект, който не е елемент на масив, се третира като единствения елемент на масив с един елемент. Затова указател към такъв обект може да се инкрементира, за да сочи непосредствено след края на този масив. Указател, който сочи непосредствено след края, не бива да се дереферира или инкрементира допълнително. В примера before получава 5, след което x е 6; после ++x променя x на 7, така че after получава 7.
Класовите типове могат да дефинират собствен operator++. Типичните декларации на член-функции са T& operator++() за префиксната форма и T operator++(int) за постфиксната; допълнителният параметър int различава формите и при записа x++ получава 0. Тези претоварвания не са длъжни да запазват семантиката на вградения оператор или да връщат показаните типове.
Примери
#include <iostream>
int main() {
int x = 5;
int before = x++;
int after = ++x;
std::cout << "before=" << before << '\n';
std::cout << "after=" << after << '\n';
std::cout << "x=" << x << '\n';
}
Резултат
before=5 after=7 x=7
Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.