CKTIS / C++
virtual — виртуални функции и виртуално наследяване
Ключовата дума virtual има две отделни употреби: позволява избор на предефинирана член-функция според динамичния тип на обект и обозначава виртуален базов клас, споделян в йерархия на наследяване. Нито един от двата механизма не изисква другия.
Версия: C++23; repository compiler flag, production runtime not attested
Синтаксис
struct Base {
virtual void f();
virtual void g() = 0;
virtual ~Base() = default;
};
struct Derived : Base {
void f() override;
void g() override;
};
struct Shared : virtual Base {};virtual в първата декларация на нестатична член-функция позволява извикване на нейния окончателен предефиниращ вариант според динамичния тип на обекта, включително чрез указател или препратка към базовия клас. Предефинирането остава виртуално и без повторение на virtual; използвайте override, за да може компилаторът да открие несъответствие. Квалифицирано извикване като ref.Base::name() заобикаля това динамично избиране.
Декларацията virtual void g() = 0; задава чисто виртуална функция. Клас, чийто окончателен предефиниращ вариант остава чисто виртуален, е абстрактен: не могат да се създават самостоятелни обекти от този клас. Чисто виртуална функция може да има отделна дефиниция; чисто виртуалният деструктор също изисква дефиниция, когато се извиква при унищожаване на производни обекти.
Ако производни обекти ще се изтриват чрез указател към базовия клас, осигурете на базовия клас публичен виртуален деструктор, например virtual ~Base() = default;. При обикновен delete, без специализирания механизъм destroying delete, липсата на виртуален деструктор в такава ситуация води до неопределено поведение. При конструиране и унищожаване на обекта виртуалните извиквания за него не се насочват към реализации, предефинирани в класове, които са по-производни от класа, чийто конструктор или деструктор се изпълнява.
Отделно, struct Shared : virtual Base {}; задава виртуално наследяване. Всички пътища на виртуално наследяване към една и съща база в най-производния обект споделят един под-обект на базовия клас; невиртуалните пътища могат да добавят отделни под-обекти. Това не прави функциите на базовия клас виртуални.
Примерът показва динамично извикване и изрично извикване на реализацията на базовия клас. Този запис се отнася за C++23; посоченият режим на компилиране не удостоверява употреба в производствена среда. Източникът eel.is е развиващ се работен проект, а не замразена публикация на C++23.
Примери
#include <iostream>
struct Base {
virtual const char* name() const { return "Base"; }
virtual ~Base() = default;
};
struct Derived : Base {
const char* name() const override { return "Derived"; }
};
int main() {
Derived object;
const Base& ref = object;
std::cout << ref.name() << '\n';
std::cout << ref.Base::name() << '\n';
}
Резултат
Derived Base
Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.