База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C++

Време на живот на обектите и strict aliasing

Паметта може да остане налична след унищожаването на обекта. Времето на живот определя кога обектът съществува, а strict aliasing — през кои типове е позволен достъп до стойността му.

Версия: ISO C++23; implementation support may vary

Синтаксис

alignas(T) std::byte storage[sizeof(T)];
T* p = ::new (static_cast<void*>(storage)) T{args...};
p->~T();

// Schematic: T is a class type; args... denotes its initializer arguments.
// Headers: <cstddef> for std::byte; <new> for placement new and std::launder.
// When its preconditions are met: T* q = std::launder(candidate);

В ISO C++23 разграничаваме паметта, времето на живот на обекта и типа на израза за достъп. Обикновено времето на живот започва, когато има памет с подходящ размер и подравняване и инициализацията е завършила. За обект от клас то приключва при започване на извикването на деструктора. Може да приключи и при освобождаване на паметта или повторното ѝ използване от обект, който не е вложен в него. По време на конструиране и унищожаване действат специални правила.

::new (static_cast<void*>(storage)) T{args...} избира стандартната глобална форма на placement new, която не заделя памет. Функцията operator new връща подадения адрес, а изразът new конструира там T и връща T*. p->~T() извиква деструктора, без да освобождава паметта на арената или буфера. Не използвай delete p за обект, конструиран така в буфер, и не го унищожавай два пъти.

След унищожаването паметта може още да е налична, но извън времето на живот на обекта не бива да четеш или записваш стойността му. За новия обект използвай указателя, върнат от израза new. При прозрачно заместване старите указатели, референциите и името автоматично обозначават новия обект, щом започне животът му. Пример е пълен обект без const, заменен от пълен обект от същия тип точно на същото място.

std::launder(p) може да върне указател към заместващия обект, когато старите указатели или референции не започват да го обозначават автоматично. На този адрес вече трябва да има жив обект от сходен тип по смисъла на стандарта, а всеки байт, достижим през резултата, трябва да е достижим и през p. std::launder не започва време на живот, не поправя подравняването и не заобикаля правилата за aliasing.

Strict aliasing се отнася до типа на glvalue — израза, който обозначава обекта. Достъпът до съхранената стойност през непозволен тип води до неопределено поведение. Позволени са тип, сходен с динамичния тип на обекта, съответният тип със или без знак и char, unsigned char или std::byte за достъп до представянето на обекта. signed char не е общо изключение за достъп до байтове. Сам по себе си reinterpret_cast нито прави достъпа допустим, нито създава обект.

Примери

#include <cstddef>
#include <cstdio>
#include <new>

struct Item {
    int value;
    ~Item() { std::puts("destroy"); }
};

int main() {
    alignas(Item) std::byte storage[sizeof(Item)];
    void* slot = storage;

    Item* p = ::new (slot) Item{7};
    const unsigned int& alias = reinterpret_cast<const unsigned int&>(p->value);
    std::printf("%u\n", alias);
    p->~Item();

    Item* q = ::new (slot) Item{9};
    std::printf("%d\n", q->value);
    q->~Item();
}

Резултат

7
destroy
9
destroy

Програмата чете живия член от тип `int` чрез референция към съответния тип `unsigned int`. След унищожаването на първия `Item` тя конструира втори в същия буфер и използва новия указател. Всеки деструктор извежда `destroy`; нито един не освобождава буфера.

Свързани уроци

  • C++ · Урок 16 · Напреднало · Версия: 3

Източници