База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C++

Деклариране на указатели към членове: `int C::*` и функции членове `const`

Декларирай указател към нестатичен член-данна от тип `int` и указател към функция член с `const`. Декларираният тип определя кой от претоварените варианти се избира.

Версия: ISO C++23; implementation support may vary

Синтаксис

int C::* data = &C::value;
R (C::* method)(Args...) const = &C::f;

using DataMember = int C::*;
using ConstMemberFunction = R (C::*)(Args...) const;

// C is the class, R is the return type, and Args... is a template type-pack expansion.
// Concrete declaration of a pointer to an int(int) const member function:
int (C::* call)(int) const = &C::f;

int C::* data = &C::value; декларира указател към нестатичен член-данна от тип int на класа C. C:: указва областта на класа. Изразът &C::value обозначава члена, без да взема адреса на полето на конкретен обект. За разлика от него, &obj.value е от тип int*, ако obj не е квалифициран нито с const, нито с volatile, а value е обикновено поле от тип int.

R (C::* method)(Args...) const декларира указател към нестатична функция член с неявен параметър за обекта. R е типът на резултата, а Args... разгръща пакет от типове на параметри. Скобите групират C::* method. Последното const квалифицира функцията, а не указателя: функцията може да се извика върху обект const. В int (C::* method)(int) const = &C::f; целевият тип избира претоварения вариант с const, а не този без const.

За да образуваш указател към член, напиши &C::value или &C::f, без скоби около квалифицираното име. Вземането на адреса на статичен член дава обикновен указател към обект или функция. В C++23 адресът на функция член с явен параметър за обекта (this в началото на списъка с параметри) също е обикновен указател към функция.

Използвай obj.*data с обект или ptr->*data с указател към обект. Запази скобите при извикване: (obj.*method)(2) или (ptr->*method)(2). Указателят към член не е обвързан с конкретен обект и не удължава живота му. Приложи го към подходящ обект, чийто живот още не е приключил. Прилагането на нулев указател към член (nullptr) води до неопределено поведение.

Примери

#include <iostream>

struct C {
    int value;

    int f(int n) { return value - n; }
    int f(int n) const { return value + n; }
};

int main() {
    int C::* data = &C::value;
    int (C::* method)(int) const = &C::f;

    C obj{10};
    obj.*data = 40;
    const C* ptr = &obj;

    std::cout << (obj.*data) << '\n';
    std::cout << (ptr->*method)(2) << '\n';
}

Резултат

40
42

`obj.*data` записва `40`. Извикването чрез `ptr` изпълнява избрания вариант с `const`, който прибавя `2`. Затова програмата извежда `40`, а след това `42`.

Свързани уроци

  • C++ · Урок 54 · Средно · Версия: 2

Източници