База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C++

Обхват на имената и време на живот на обектите

Обхватът определя контекста, в който имената се търсят в изходния код, а времето на живот описва съществуването на обект по време на изпълнение. Скриването на име не унищожава обекта му. Продължителността на съхранение е отделно, но свързано понятие.

Версия: C++23; repository compiler flag, production runtime not attested

Синтаксис

{ T object{initializer}; /* block scope; automatic storage duration by default */ }

Обхватът (scope) се отнася до структурата на програмата и търсенето на имена, докато времето на живот (lifetime) е свойство на обект или препратка по време на изпълнение. Декларация във вложен блок може да скрие име от външен блок: при обичайна употреба това име тогава обозначава вътрешната декларация. Външният обект продължава да съществува.

Обикновено времето на живот на обект започва, когато е осигурена памет с подходящ размер и подравняване и евентуалната инициализация е завършена. Съществуват специални правила, включително за обединенията и неявното създаване на обекти. Времето на живот на обект от клас приключва, когато започне извикването на неговия деструктор; времето на живот на обект, който не е от клас, приключва, когато бъде унищожен. Освобождаването на паметта или повторното ѝ използване от обект, който не е вложен в нея, също прекратява времето на живот.

Продължителността на съхранение (storage duration) описва наличността на паметта и може да бъде автоматична, статична, нишкова или динамична. Обикновен автоматичен локален обект се унищожава при излизане от блока; такива обекти се унищожават в обратен ред на създаването им. Локална променлива static има блоков обхват, но паметта ѝ остава за времето на изпълнение на програмата. Обект, създаден с new, не се унищожава автоматично, когато локален указател напусне обхвата си.

В примера вътрешният item скрива външния. При излизане от вътрешния блок се извежда destroy 2, след което името отново обозначава обекта със стойност 1. Не връщайте указател или препратка към автоматичен локален обект: четенето чрез тях след края на времето на живот на обекта води до неопределено поведение. Примерът използва C++23; предоставеният сайт съдържа развиващ се проект, а не окончателен текст на C++23. Изпълнение в производствена среда не е удостоверено.

Примери

#include <iostream>

struct Trace {
    int value;
    ~Trace() { std::cout << "destroy " << value << '\n'; }
};

int main() {
    Trace item{1};
    {
        Trace item{2};
        std::cout << item.value << '\n';
    }
    std::cout << item.value << '\n';
}

Резултат

2
destroy 2
1
destroy 1

Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.

Източници