База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C

stdin — стандартен входен поток

`stdin` от `<stdio.h>` сочи към стандартния входен поток. Подайте го на входните функции; не е необходимо първо да го отваряте.

Версия: C23; repository compiler flag, production runtime not attested

Синтаксис

#include <stdio.h>
stdin

stdin е макрос от <stdio.h>, който се разгръща до израз от тип FILE *. В hosted среда той сочи към стандартния текстов входен поток, отворен при стартирането на програмата. Не означава единствено клавиатурата.

Примерът прочита част от ред. fgets запазва прочетения знак за нов ред и добавя нулев знак; буферът побира най-много 31 прочетени знака. Остатъкът от по-дълъг ред остава в потока.

fgets връща NULL при грешка при четене или ако достигне края на файла, без да прочете нито един знак. ferror(stdin) проверява дали индикаторът за грешка на потока е зададен, а не дали последното извикване на fgets е завършило неуспешно поради грешка при четене. Ако индикаторът е останал зададен след предишна грешка, ferror(stdin) може да върне ненулева стойност дори когато по-късно извикване на fgets върне NULL поради достигане на края на файла. В този пример проверката разграничава двата случая, защото извикването на fgets е първата операция върху stdin. Не използвайте fflush(stdin), за да изхвърлите входа: стандартът C не дефинира такава употреба.

Примери

#include <stdio.h>
#include <stdlib.h>

/* To reproduce the sample output, supply Hello followed by a newline on stdin. */
int main(void)
{
    char line[32];

    if (fgets(line, sizeof line, stdin) == NULL) {
        return ferror(stdin) ? EXIT_FAILURE : EXIT_SUCCESS;
    }
    if (fputs(line, stdout) == EOF || fflush(stdout) == EOF) {
        return EXIT_FAILURE;
    }
    return EXIT_SUCCESS;
}

Резултат

Hello

Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.

Източници