HTML термин или стойност: translate
Атрибутът `translate` определя дали текстът и преводимите стойности на атрибути на елемента трябва да се променят при локализация; нормативните състояния са `yes` и `no`.
CKTIS / База знания
Синтаксис, оператори и понятия от програмирането. Намери обяснение, разгледай пример и продължи да учиш.
Атрибутът `translate` определя дали текстът и преводимите стойности на атрибути на елемента трябва да се променят при локализация; нормативните състояния са `yes` и `no`.
Атрибутът type не е глобален атрибут. В зависимост от елемента той избира вида на контролата, поведението на бутон, номерирането на списък или режима на обработка на скрипт, или описва MIME типа на ресурс. Валидните и подразбиращите се стойности зависят от елемента.
Атрибутът usemap на img препраща към карта на изображението от страна на клиента. Нейните елементи area определят кои части от изображението водят към конкретни целеви адреси.
Атрибутът value има значение според елемента: може да задава стойност на контрола, изпращани данни от формуляр, измерване, напредък, номер на елемент от списък или машинночетимо представяне. Той не е глобален атрибут.
Атрибутът width задава ширината на поддържаните HTML елементи. Приема неотрицателно цяло число без мерна единица. При canvas той управлява ширината на растерното изображение, а не само размера на показване, зададен с CSS.
Атрибутът wrap на textarea определя дали браузърът добавя нови редове към стойността, изпратена с формуляр. Той разграничава видимото пренасяне на текста от действителните символи за нов ред.
Атрибутът writingsuggestions определя дали браузърът да предлага предложения при писане. Настройката може да се наследява; потребителските предпочитания имат предимство.
Достъпността на HTML съчетава семантика, име, състояние и работа с клавиатура, за да действат съдържанието и контролите при различни начини на възприемане и взаимодействие.
Архитектурата за обработка на HTML води от байтове и кодиране през анализатора и DOM до скриптове, стилове и представяне на текущия документ.
Логическите атрибути на HTML представят истина чрез присъствие, а лъжа само чрез отсъствие; текст, приличащ на логическа стойност, не променя това правило.
Знаковите препратки записват знак чрез име или кодова точка, но резултатът зависи от съответстващ синтаксис и състоянието на HTML токенизатора.
Категориите съдържание класифицират HTML елементите, а моделът за съдържание на родителя и ограниченията на елемента решават дали конкретно влагане съответства.
Декларацията `<!doctype html>` е задължителната преамбюла на HTML документа и избира съвременно изобразяване; тя не е елемент или номер на версия на езика.
Структурата на документа е подредбата на заглавията за навигация и съдържания; тя не е автоматично дърво от раздели, предоставено чрез отделен DOM API.
HTML източникът е входната последователност на анализатора, а DOM е текущият изменяем обектен модел; след анализа двете представяния не е задължително да са еднакви.
HTML формулярите свързват контролите със собственик, проверяват ограничения и изграждат подреден набор от данни за изпращане; трите етапа имат различни правила.
HTML анализаторът превръща кодиран входен поток в DOM документ чрез токенизация и изграждане на дърво със състояния, с точно определено възстановяване при много грешки.
Езикът на съдържанието и основната посока на текста са отделни наследявани семантични свойства за произношение, сричкопренасяне, избор на глифове и двупосочния алгоритъм на Unicode.
Производителността на зареждане на HTML зависи от откриването, приоритета, отлагането, декодирането и резервираното място; повечето настройки са указания, не гаранции за време.
HTML медийните елементи управляват избора на ресурс, буферирането, времевата линия, възпроизвеждането и времевите писти чрез асинхронни машини на състояния.
HTML метаданните описват документа и предоставят вход за обработка: заглавие, кодиране, базов URL, правила, стилове, скриптове и връзки към ресурси.
HTML навигацията обхваща разрешаване на URL, активиране на връзка, избор на целеви navigable, правила opener/referrer и промени на документа и историята.
Прогресивното подобряване започва с използваем HTML и добавя функции, без основният път да зависи от скрипт.
Относителният URL описва цел спрямо базата на документа; същият текст може да се разреши различно другаде.