CKTIS / JavaScript
Зареждане на модули и разделяне на кода
Модулите образуват граф на зависимостите. Статичният import декларира зависимост, а `import()` позволява на кода да поиска модул по време на изпълнение. Разделянето на кода на отделно зареждани части зависи от средата и инструментите, а не само от синтаксиса на JavaScript.
Версия: ECMAScript and Web APIs; exact feature edition and browser support reviewed per entry; Node 24 in repository does not prove browser API support
Синтаксис
// module.mjs
export const name = value;
// main.mjs
import { name } from "./module.mjs";
async function main() {
const namespace = await import("./module.mjs");
}
main().catch(console.error);Зареждането на модули включва получаване на модул и неговите зависимости, свързване на import-ите с export-ите и изпълнение на кода. Статичните декларации import са на най-горното ниво на модула; те определят зависимостите, преди да се изпълни тялото му. Импортираните имена са живи връзки към export-ите, а не копия на стойностите им.
Динамичният import(specifier) е израз, достъпен и в обикновени скриптове, както и в условия или функции. Той връща Promise, чийто резултат след успешно зареждане, свързване и изпълнение на модула обикновено е обектът на пространството от имена на модула с неговите export-и. Ако обаче модулът експортира под името then стойност, която може да бъде извикана, механизмът за разрешаване на обещанието я извиква с функциите за разрешаване и отхвърляне. Тогава изходът на обещанието зависи от това извикване и резултатът не е непременно обектът на пространството от имена. Обработвайте отхвърлянето с try/catch около await или с .catch(). Аргументът му може да се изчислява по време на изпълнение.
Разделяне на кода означава подготовка на отделно зареждани части от приложение. import() осигурява точка за зареждане при поискване, но ECMAScript не изисква отделни изходни файлове или мрежови заявки. Разрешаването на спецификаторите и получаването на модулите зависят от хоста; разделянето на изходните файлове зависи от инструментите. Повторното импортиране на същия разрешен модул не изпълнява кода му отново. Ако модулът няма export с име then, който може да бъде извикан, и двата успешни динамични импорта предоставят един и същ обект на пространството от имена.
Статичните модули са въведени в ES2015, а import() — в ES2020. Това не е таблица за съвместимост на браузъри: спецификацията на езика не гарантира поддръжка в конкретен браузър, а Node 24 не доказва поддръжка на Web APIs. В примера main.mjs е входната точка, а и двете извиквания на import() заявяват един и същ локален модул — math.mjs. Само този модул се зарежда динамично. Примерът не показва разделяне на кода чрез bundler.
Примери
// math.mjs
export const double = value => value * 2;
// main.mjs
async function main() {
const first = await import("./math.mjs");
const second = await import("./math.mjs");
console.log(first.double(21));
console.log(first === second);
}
main().catch(console.error);Резултат
42 true
Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.