CKTIS / C++
Оператор за декрементиране --
Операторът -- намалява числова стойност с 1 или премества указател с един елемент назад. Префиксният --x осигурява достъп до променения обект, а постфиксният x-- създава копие на предишната стойност. И двете форми променят операнда си.
Версия: C++23; repository compiler flag, production runtime not attested
Синтаксис
--x
x--Вграденият оператор -- извършва декрементиране. При числата той изважда 1; операндът трябва да е модифицируема lvalue стойност от аритметичен тип, различен от bool. Затова -- не може да се приложи към литерал или обект const. Допустими са и указатели към пълни обектни типове. Използването на операнд с квалификатор volatile е остаряло.
Префиксният --x е еквивалентен на x -= 1: променя x, а резултатът е lvalue, отнасяща се до променения обект. Постфиксният x-- дава предишната стойност като prvalue и също намалява x. Изчисляването на предишната стойност е подредено преди промяната; това не означава, че промяната изчаква следващия оператор. Ако резултатът бъде отхвърлен, двете форми имат един и същ ефект при вградените типове.
При указател -- го премества с един елемент назад, а не с един байт. Указател непосредствено след края на непразен масив може да бъде декрементиран, така че да сочи към последния му елемент. Преместване преди началото на масив или декрементиране на нулев указател води до неопределено поведение.
Декрементирането на int с най-малката му представима стойност води до неопределено поведение. Ако операндът е обект от целочислен тип без знак и не е битово поле, декрементирането на нула дава най-голямата стойност на този тип. Затова внимавайте с циклите за обратно броене. Тясно битово поле без знак също може да се декрементира, но не може да съхрани най-голямата стойност на декларирания си тип. В C++23 записването в битово поле на стойност, която то не може да представи, дава резултат, определен от реализацията. При класовете поведението зависи от претоварването на operator--; типичните декларации на членове са T& operator--() и T operator--(int), като допълнителният параметър int отличава постфиксната форма. Връщането на референция и старата стойност е конвенция, а не общо изискване на езика.
В примера prefix получава 4, след това postfix получава предишната стойност 4, а x завършва със стойност 3. Този запис се отнася за C++23; посочените източници са развиващ се работен проект, а не окончателно издание на C++23.
Примери
#include <iostream>
int main() {
int x = 5;
int prefix = --x;
int postfix = x--;
std::cout << "prefix=" << prefix << '\n';
std::cout << "postfix=" << postfix << '\n';
std::cout << "x=" << x << '\n';
}
Резултат
prefix=4 postfix=4 x=3
Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.