CKTIS / C++
Езиково свързване с C: `extern "C"`
`extern "C"` задава езиково свързване за съвместна работа на код на C и C++. То не превключва компилатора в режим C и само по себе си не гарантира двоична съвместимост.
Версия: ISO C++23; implementation support may vary
Синтаксис
extern "C" int cktis_answer(void);
extern "C" {
typedef int cktis_answer_fn(void);
int cktis_other_answer(void);
}В C++23 extern "C" е спецификация за езиково свързване. Тя може да обхваща една декларация или група декларации във фигурни скоби. Допустима е само в обхвата на именно пространство; скобите не създават нов обхват. При влагане важи най-вътрешната спецификация. По подразбиране езиковото свързване е C++.
Езиковото свързване на име и това на функционален тип са независими. Първото засяга имената на функции и променливи с външно свързване и може да повлияе на представянето на символите им пред свързващата програма. Второто може да повлияе на конвенцията за извикване и е част от функционалния тип, към който сочи указателят за обратно извикване. Според стандарта иначе еднакви функционални типове със свързване C и C++ са различни. Не всички компилатори ги разграничават, затова не разчитай на претоварване, основано само на тази разлика.
Две функции, чиито имена имат езиково свързване C, не могат да образуват набор от претоварвания с едно и също име, дори да имат различни списъци с параметри или да са в различни именни пространства. Търсенето на имена в C++ продължава да отчита именните пространства, но едноименни декларации на функции със свързване C в различни пространства могат да обозначават една и съща функция. Повторна декларация без спецификация наследява свързването. Противоречивите спецификации за една и съща същност са недопустими; диагностика не се изисква, ако нито една декларация не е достижима от другата.
extern "C" не включва режим C, не превръща класовете в типове на C и не променя разположението на обектите в паметта. В общ заглавен файл за C и C++ огради синтаксиса extern "C" с условие #ifdef __cplusplus, така че C да вижда само съвместими със C декларации. От двете страни използвай съвпадащи сигнатури и съвместим ABI (правилата за съвместна работа на двоичен код). Самата спецификация не гарантира точния запис на символа или експортирането му от споделена библиотека.
На границата с C прихващай изключенията на C++ от страната на C++ и съобщавай грешките например чрез код за състояние. Ако интерфейсът предава указатели към данни, определи кой притежава данните и колко дълго указателите остават валидни.
Примери
#include <array>
#include <iostream>
namespace api {
extern "C" {
typedef int cktis_answer_fn(void);
int cktis_answer(void);
}
int cktis_answer(void) {
const std::array<int, 2> parts{19, 23};
return parts[0] + parts[1];
}
}
int main() {
api::cktis_answer_fn* callback = &api::cktis_answer;
std::cout << callback() << '\n';
}
Резултат
42
Дефиницията на `api::cktis_answer` наследява свързването C и използва `std::array` в тялото си. `callback` сочи към функцията `api::cktis_answer`. Името `api::cktis_answer_fn`, въведено чрез `typedef`, обозначава типа на тази функция, който има езиково свързване C. Очакваният изход е `42`; примерът не се свързва с отделно компилирана единица за транслация на C.
Свързани уроци
- C++ · Урок 56 · Напреднало · Версия: 3