SEEK_SET, SEEK_CUR, SEEK_END — начални точки за позициониране
Макросите SEEK_SET, SEEK_CUR и SEEK_END избират отправната точка за fseek: началото, текущата позиция или края на файла.
CKTIS / C
Синтаксис, оператори и понятия от програмирането. Намери обяснение, разгледай пример и продължи да учиш.
Макросите SEEK_SET, SEEK_CUR и SEEK_END избират отправната точка за fseek: началото, текущата позиция или края на файла.
Макросите от <stdint.h> описват диапазоните и битовите ширини на целочислените типове. Те помагат да се проверява преносимостта и да се отхвърлят прекалено големи изчисления, преди да бъдат извършени. C23 добавя макроси, завършващи на _WIDTH.
Макросите от <stdio.h> избират режима на буфериране на поток и задават размера на буфера за setbuf. Не приемайте конкретни числови стойности.
FOPEN_MAX, FILENAME_MAX, L_tmpnam и TMP_MAX описват различни гаранции, а не едно общо ограничение за файловете.
Подайте компаратор чрез указател към функция с подходящ тип, сравнявайте целия диапазон на `int` без препълване и запазете реда на записите с еднакви ключове.
Свържете кодовете на операции с указатели към функции и различавайте невалиден индекс от валидна позиция без функция за обратно извикване.
Реализирайте FIFO опашка с фиксиран капацитет в масив чрез два индекса и брояч, за да използвате отново освободените позиции без преместване на елементи.
Претърсвай рекурсивно дърво от групи: първо провери елементите на текущата група, после подгрупите ѝ, и при нужда запази указател към групата с първото съвпадение.
Дефинирай тип указател към функция за сравнение на служители и извикай непряко четирите активни функции в масив с капацитет осем елемента.
Дефинирайте псевдоним на тип указател към функция и изберете по време на изпълнение по какъв критерий `qsort` да сортира масив със записи за служители.
Реализирай FIFO опашка с фиксиран капацитет и използвай `head`, `tail` и `size`, за да преизползваш позиции в масива, без да местиш елементите.
Декларирайте тип указател към функция, подайте съвместима функция за сравнение и сравнявайте приоритети без препълване дори на границите на `int`.
Чети декларацията от името навън, за да различиш променлива с указател към сравняваща функция от функция, която връща такъв указател.
`int (*fn)(void)` декларира указател към функция без параметри, която връща `int`. Чрез него на `run_test` може да се подаде тестова функция.
Подайте правилото за избор на низове като указател към функция, за да може един и същ филтър първо да преброи съвпаденията, а после да ги събере във входния ред.
LIFO стекът премахва първо последния добавен запис. Разграничавайте броя елементи от капацитета и увеличавайте буфера без загуба на данни при неуспешно заделяне на памет.
Операторът `*=` умножава текущата стойност и записва резултата в същия обект. Левият операнд се оценява само веднъж, но преди удвояване на капацитет трябва да се провери границата.
Премествай указатели по елементи, използвай позицията непосредствено след края на масива и пресмятай разлики, представими чрез `ptrdiff_t`.
Дефинирай `Predicate` като псевдоним на тип указател към функция и използвай масив от такива указатели, за да провериш дали една поръчка отговаря на всички правила или поне на едно.
Структурата `Group` сочи към подгрупи от същия тип. Търсенето в дълбочина проверява първо локалните стойности и може да запише указател към групата с първото съвпадение.
Обединението с етикет съчетава поле от тип `enum` с данни от тип `union`. Етикетът показва кой вариант е записан и кой член трябва да се прочете.
Дай име на тип указател към функция, за да подаваш стратегии и предикати, да връщаш избрана функция или да съхраняваш функции за обратно извикване в структури и масиви.
Унарният минус намира противоположната стойност на аритметичен операнд след целочислените повишения. При беззнаков тип на резултата се използва модулна аритметика. При знаков целочислен тип представимостта на противоположната стойност зависи от стойността на операнда и диапазона на типа на резултата.
Ако след приложимите целочислени промоции типът е със знак, унарният минус дава противоположната стойност, стига тя да е представима в този тип. В противен случай поведението е неопределено. При тип без знак резултатът се изчислява по модул, равен на максимума на типа плюс едно.