numeric types — понятие C23
Числовите типове имат зависими от реализацията диапазони и представяния; използвай `limits.h`, `float.h` или `stdint.h` и проверявай препълване преди преобразуване и смятане.
CKTIS / C
Синтаксис, оператори и понятия от програмирането. Намери обяснение, разгледай пример и продължи да учиш.
Числовите типове имат зависими от реализацията диапазони и представяния; използвай `limits.h`, `float.h` или `stdint.h` и проверявай препълване преди преобразуване и смятане.
Обектът в C е памет с тип, живот и представяне; четенето изисква жив обект и разрешен тип достъп. Присвояването на структура копира полетата, но указателите остават плитки препратки.
Производителността зависи от сложност, локалност, заделяния и цел; първо запази коректността, после измервай представително натоварване. Микрооптимизация върху неопределено поведение е грешка.
Препроцесорът обработва включване, макроси и условна компилация преди анализа на C; аргумент на макрос може да се разгъне многократно. Функционалните макроси изискват скоби, уникални вътрешни имена и аргументи без странични ефекти.
Провери дали едно цяло число е просто, като изпробваш възможните делители само до квадратния му корен. В C условието `d <= n / d` проверява тази граница без риск от препълване при умножение.
В хоствана среда изпълнението започва от `int main(void)` или формата `argc`/`argv`; `argc` е неотрицателно, а `argv[argc]` е нулев указател. Връщане от началния `main` е еквивалентно на `exit` и предава статус на средата.
`struct` групира именувани полета, `union` споделя памет, а масивът държи един тип; означените инициализатори намаляват зависимостта от реда, но подравняването и разположението изискват ABI.
Рекурсията извиква функцията с по-малък проблем до базов случай; без напредък следват безкрайни извиквания, а C не гарантира опашкова оптимизация или откриване на изчерпан стек.
Редукцията сгъва поредица до една стойност; сумите и статистиката трябва да обработват празен вход, акумулатор без препълване и грешката от плаващо закръгляне.
Планирането с round-robin разпределя процесорно време поред на готовите задачи, за не повече от един времеви квант на задача. Примерът на C симулира тази политика и изчислява времето за изчакване и времето за оборот при изрично зададен ред на пристигане.
Областта определя видимостта на името, а животът — съществуването на обекта; указател може да остане видим след края на обекта, но дереферирането му е неопределено.
Границата за сигурност валидира дължини, диапазони, кодиране и права преди външни данни; постоянни формати, проверени размери и подредено освобождаване намаляват препълванията и грешките в паметта.
Плъзгащият се прозорец обхваща непрекъснат участък от масив и мести границите му, без всеки път да сумира всички елементи отново. Вариантът със свиване на прозореца изисква неотрицателни входни стойности.
Сортирането изисква последователна наредба; компараторът на `qsort` връща отрицателно, нула или положително и не трябва да изважда цели числа при възможно препълване. `qsort` не гарантира стабилност.
Низът в C е масив `char`, завършен от първия `\0`; дължината не включва терминатора, но буферът трябва да има място за него. Функциите не знаят капацитета, затова липсващ край или малка цел водят извън обекта.
`assert` проверява инвариант в debug, но `NDEBUG` може да го премахне; тестовете трябва отделно да покриват граници, грешки и ресурси.
C различава календарно `time_t`, процесорно `clock_t` и `timespec`; преобразуванията могат да се провалят, а зона, лятно време и разделителна способност зависят от средата.
Преобразуванията извършват повишения и смяна на тип; стесняването може да губи стойност, знаковото преобразуване извън диапазон зависи от реализацията, а cast на указател не поправя подравняване или валидност.
Типовата система на C различава съвместими типове, квалификатори и ефективен тип; несъвместим достъп с указател може да наруши aliasing, а `const` ограничава промяна през това lvalue, не винаги самата памет.
За неопределено поведение стандартът няма изисквания; неуточненото избира позволена възможност, а определеното от реализацията трябва да е документирано. Тест не трябва да зависи от наблюдаван резултат на UB.
Променливата е деклариран обект с тип, област и продължителност; неинициализирана автоматична променлива може да има неопределена стойност, чието четене е неопределено. Инициализирай преди четене и ограничавай областта.
EOF е макрос от <stdio.h>, който функции като fgetc използват, за да сигнализират край на файл или грешка при четене.
Макросите EXIT_SUCCESS и EXIT_FAILURE от <stdlib.h> преносимо указват успех или неуспех на програмата.
Макросите от <limits.h> описват диапазоните и ширините на целочислените типове в дадена реализация. Използвайте ги, вместо да приемате, че байтът е 8-битов или int е 32-битов.