CKTIS / C
Аритметика с указатели в C
Премествай указатели по елементи, използвай позицията непосредствено след края на масива и пресмятай разлики, представими чрез `ptrdiff_t`.
Версия: ISO C23; implementation support may vary
Синтаксис
ISO C23 (implementation support may vary):
T *p; // T is a complete object type
p + n; n + p; p - n; // n has integer type; result has p's type
p += n; p -= n; // update a modifiable pointer variable
p - q; // compatible complete pointed-to types, possibly differently qualified; result: ptrdiff_tВ C аритметиката с указатели премества указател p към пълен обектен тип с цял брой елементи, а не байтове. p + n и n + p го преместват с n позиции, а p - n — в обратната посока. Резултатът запазва типа на p, а p += n записва новата позиция в p. Два указателя не могат да се събират. Аритметиката с void * или с указатели към функции е разширение на GNU C, а не част от ISO C23.
Началният указател и резултатът трябва да сочат към елемент на един и същ масив през времето му на живот или към позицията непосредствено след последния му елемент. Тази позиция може да служи като маркер за край и от нея може да се върнеш назад, но не бива да я дереферираш. Дори само изчисляването на позиция преди първия елемент или отвъд позицията непосредствено след последния има неопределено поведение. За тези оператори обект, който не е елемент на масив, се държи като масив с един елемент.
p - q изисква указатели към съвместими пълни обектни типове, чиито квалификатори могат да се различават. И двата указателя трябва да принадлежат към един и същ масив в описания по-горе смисъл. Резултатът е знаковата разлика между индексите в елементи, от тип ptrdiff_t от <stddef.h>. Ако тя не е представима в този тип, поведението е неопределено. Използвай %td в printf. При два операнда от аритметичен тип + и - извършват числови операции с обичайните аритметични преобразувания; унарният - дава противоположната стойност на число, а не на указател.
Преди cur += lf или w += seg обработи евентуална грешка, обозначена с NULL, и провери отместването спрямо оставащия диапазон на масива. Ненулев указател сам по себе си не доказва валидност или спазване на границите. При изчисляване на размер в байтове провери count <= SIZE_MAX / sizeof *p преди умножението, като count е от тип size_t, а SIZE_MAX е от <stdint.h>. Тази проверка не установява нито спазването на границите на масива, нито дали cur - r е представимо в ptrdiff_t.
Примери
#include <stddef.h>
#include <stdio.h>
int main(void)
{
int a[] = {10, 20, 30, 40};
int *r = a;
int *cur = r;
size_t lf = 2;
cur += lf;
int *w = cur;
size_t seg = 2;
w += seg;
printf("%d %td %td %td %d\n", *cur, cur - r, w - r, r - w, *(w - 1));
return 0;
}
Резултат
30 2 4 -4 40
`cur` сочи към `30`, а `w` — непосредствено след масива. `cur - r`, `w - r` и `r - w` дават съответно `2`, `4` и `-4`. `*(w - 1)` прочита `40`, без да дереферира `w`.
Свързани уроци
- C · Урок 81 · Напреднало · Версия: 3