else — алтернативният клон на оператор if
Ключовата дума `else` въвежда клона, който се изпълнява, когато условието на свързания `if` след преобразуване до булева стойност дава `false`. Тя е незадължителна и не може да стои самостоятелно.
CKTIS / База знания
Синтаксис, оператори и понятия от програмирането. Намери обяснение, разгледай пример и продължи да учиш.
Ключовата дума `else` въвежда клона, който се изпълнява, когато условието на свързания `if` след преобразуване до булева стойност дава `false`. Тя е незадължителна и не може да стои самостоятелно.
Ключовата дума export предоставя на други модули достъп до елементите на ECMAScript модул. Поддържа именувани експорти, един експорт по подразбиране и повторно експортиране от друг модул.
Ключовата дума `extends` създава производен клас. Ако е посочен базов конструктор, тя свързва класа с него чрез прототипни вериги. Така класът може да наследява и предефинира методи и да извиква базовия конструктор или наследени методи чрез `super`.
Ключовата дума finally въвежда блок, който се изпълнява след try и евентуален catch, преди изпълнението да продължи. Той служи за почистване дори при return или изключение, но сам може да замени предишния резултат.
Ключовата дума for създава цикъл. Класическата ѝ форма съчетава инициализация, условие, което се проверява преди всяка итерация, и актуализация, която се изпълнява след тялото на цикъла.
Ключовата дума function дефинира функция с параметри и тяло. Научете разликата между декларация и функционален израз и как return връща резултат.
Синтаксисът get дефинира гетър: функция, която се изпълнява при прочитане на свойство. Той позволява изчисляване на стойност, без да се извиква метод със скоби; get сам по себе си не е запазена дума.
Инструкцията if избира клон от кода според условие. Незадължителният else обработва неверен резултат, а else if проверява допълнителни условия в определен ред.
Ключовата дума import предоставя достъп до експорти от други модули. Научете за статичните декларации и живите връзки, както и за разликите между import(...), import.meta и обикновените извиквания на функции.
`let` декларира променлива с блоков обхват, на която може да се присвои нова стойност. Научете за инициализацията, засенчването на имена и времевата мъртва зона, както и за разликите спрямо `var` и `const`.
Операторът new извиква конструктор с подадените аргументи и връща обект. При обикновена конструкторна функция той създава обект, свързан с нейния prototype, и го предоставя във функцията като this.
`of` отделя променливата на цикъла от източника на стойности в `for...of`. Това е контекстна ключова дума, а не запазена дума: извън тази роля може да се използва като име на променлива.
Инструкцията return прекратява изпълнението на функция и може да върне резултат към мястото, което я е извикало. Научете за return без израз, ранното излизане и капана с нов ред.
`set` дефинира сетър: функция, която се извиква, когато на свойство се присвои стойност. Това е част от синтаксиса на аксесорите, а не дума, запазена във всеки контекст.
`static` дефинира полета, методи и аксесори, които принадлежат на самия клас, а не на неговите екземпляри. Блок `static { ... }` извършва инициализация при създаването на класа, без да извиква `new`.
Ключовата дума super извиква конструктор на базов клас или осъществява достъп до свойства чрез прототипа на обекта, в който е дефиниран методът. Извикване като super.method() запазва текущата стойност на this.
Инструкцията switch определя откъде започва изпълнението чрез строго сравнение на стойност с изрази case. Научете как default, break, преминаването към следващи клонове и споделеният обхват на декларациите влияят на потока на управление.
Ключовата дума `this` прочита текущото свързване `this`. В обикновена функция стойността ѝ зависи от начина на извикване, а стрелковата функция използва свързването от обкръжаващата среда. Записването на функция в обект не я свързва трайно с него.
Инструкцията throw хвърля изключение и прекъсва нормалното изпълнение. Клауза catch може да получи хвърлената стойност; между throw и израза му не може да има нов ред.
Инструкцията try задава блок, чиито изключения могат да бъдат обработени от catch. Незадължителният finally изпълнява заключителен код и при return или разпространяване на изключение. Изисква се catch, finally или и двете.
Ключовата дума `var` декларира променлива, чийто обхват не е ограничен до обикновен блок. Новата променлива обикновено има начална стойност `undefined`, но отделна променлива в тялото на функция може да получи като начална стойност стойността на едноименен параметър. Декларация без инициализатор не променя стойността на вече съществуваща променлива или параметър, към които се отнася. Инициализаторът присвоява стойност едва когато изпълнението достигне декларацията.
Инструкцията while повтаря тялото на цикъла, докато условието се преобразува в true. Тя проверява условието преди всяка итерация, затова тялото може да не се изпълни нито веднъж.
Инструкцията with временно включва обект в търсенето на имена. Тя е забранена в строг режим; в нов код използвайте изричен достъп до свойствата.
Изразът `yield` временно спира генератор и предоставя стойност на неговия потребител. Следващото `next(value)` продължава изпълнението и подава стойност на спрения израз; `yield*` делегира итерацията.