База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / JavaScript

super — конструктор на базовия клас и достъп до наследени методи

Ключовата дума super извиква конструктор на базов клас или осъществява достъп до свойства чрез прототипа на обекта, в който е дефиниран методът. Извикване като super.method() запазва текущата стойност на this.

Версия: ECMAScript and Web APIs; exact feature edition and browser support reviewed per entry; Node 24 in repository does not prove browser API support

Синтаксис

super(...args)
super.property
super[expression]

super е запазена ключова дума, а не променлива, която сочи към „родителски обект“. Самостоятелното super не може да се използва като стойност. Основните форми са super(...args), super.property и super[expression].

super(...args) извиква конструктора на базовия клас. След като този конструктор върне обект, super() обвързва this на конструктора на производния клас с този обект и след това изпълнява инициализаторите на полетата на екземпляра в производния клас. Прочитането на this на конструктора на производния клас преди това обвързване предизвиква ReferenceError. Инициализатор на поле обаче може да извика стрелкова функция, създадена в конструктора на производния клас, която прочита this на този конструктор, преди извикването на super() да приключи. Като изключение, конструктор на производен клас може да върне друг обект, без да извика super().

Търсенето на свойство започва от текущия прототип на обекта, в който е дефиниран методът. В типичен клас, който наследява друг клас, търсенето по подразбиране започва от прототипа на базовия клас при методите на екземпляра и от конструктора на базовия клас при статичните методи. При статичните методи на обикновен клас без клауза extends началната точка по подразбиране е Function.prototype. super.text() извиква намерения метод с текущото this, а не с отделен екземпляр на базовия клас. Свойствата, записани от конструктора като this.name, се четат чрез this.name, а не чрез super.name.

Достъпът до свойства чрез super работи и в методи на обектни литерали. Вложена стрелкова функция може да наследи този контекст; обикновена вложена функция не може. В примера super(name) инициализира името, а super.text() го използва за същия екземпляр.

Примери

class Greeting {
  constructor(name) {
    this.name = name;
  }

  text() {
    return `Hello, ${this.name}`;
  }
}

class LoudGreeting extends Greeting {
  constructor(name) {
    super(name);
    this.suffix = '!';
  }

  text() {
    return super.text() + this.suffix;
  }
}

console.log(new LoudGreeting('Ada').text());

Резултат

Hello, Ada!

Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.

Източници