База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / JavaScript

Типизирани масиви: изглед с `subarray()` и копие със `slice()`

`subarray()` създава изглед към същия буфер, а `slice()` по подразбиране копира избраните елементи в отделен буфер. Двата метода тълкуват границите по един и същ начин.

Версия: ECMAScript 2024 and the current web platform; runtime support varies

Синтаксис

typedArray.subarray()
typedArray.subarray(start)
typedArray.subarray(start, end)
typedArray.slice()
typedArray.slice(start)
typedArray.slice(start, end)

subarray() и slice() са методи на общия прототип, които се наследяват от екземпляри като Uint16Array. Няма глобален конструктор TypedArray. И двата метода изискват действителен типизиран масив като this; обикновен Array води до TypeError.

И двата метода използват индекси на елементи от нула в рамките на изгледа, а не позиции на байтове в буфера като ArrayBuffer.prototype.slice(). Началото е включено, а краят — не. При пропуснат start или стойност undefined се използва 0; при пропуснат end или стойност undefined се използва краят на изгледа. Дробната част се отрязва към нулата, отрицателните индекси се броят от края, а границите се ограничават между 0 и дължината на изгледа. Ако така изчисленият край съвпада с началото или е преди него, и двата метода връщат празен типизиран масив за валиден изглед към буфер с фиксиран размер, когато се използва конструкторът по подразбиране за резултата. Персонализиран конструктор, зададен чрез constructor[Symbol.species], може да върне непразен типизиран масив дори когато заявената дължина е 0.

С конструктора по подразбиране за резултата subarray() създава нов изглед към същия буфер, без да копира елементи. Записите в припокриващата се област се виждат и през двата изгледа. Дори малък изглед може да задържи целия буфер в паметта, а свойството му .buffer дава достъп и до байтовете извън избрания диапазон. Използвай slice() за независимо копие на избраните елементи. Персонализиран constructor[Symbol.species] може да изпълнява код, да променя типа на елементите или да променя дали резултатът споделя памет. Не приемай тези методи за защитна граница при ненадеждни обекти.

В ECMAScript 2024 с конструктора по подразбиране дължината на изгледа от subarray() следва размера на буфера, ако дължината на изходния изглед също го следва и end е пропуснат или има стойност undefined. Стойност на end, различна от undefined, дава изглед с фиксирана дължина; slice() по подразбиране дава копие с фиксирана дължина. Ако при извикването буферът е разкачен или изходният изглед вече е извън границите му, slice() хвърля TypeError. В този случай subarray() използва дължина на източника 0 за изчисленията, но създаването на резултата все пак може да се провали. Провери дали целевата среда за изпълнение поддържа буфери с променлив размер.

Примери

{
  const source = new Uint16Array([10, 20, 30, 40]);
  const view = source.subarray(1, -1);
  const copy = source.slice(1, -1);

  view[0] = 99;
  source[2] = 77;

  console.log(`source: ${source.join(', ')}`);
  console.log(`view: ${view.join(', ')}`);
  console.log(`copy: ${copy.join(', ')}`);
  console.log(`same buffer: ${view.buffer === source.buffer}, ${copy.buffer === source.buffer}`);
}

Резултат

source: 10, 99, 77, 40
view: 99, 77
copy: 20, 30
same buffer: true, false

`(1, -1)` избира `20` и `30`. Запис през `view` променя `source`, а запис през `source` променя `view`. `copy` запазва `20, 30` и има отделен буфер.

Свързани уроци

  • JavaScript · Урок 2 · Напреднало · Версия: 4

Източници