CKTIS / JavaScript
Типизирани масиви: изглед с `subarray()` и копие със `slice()`
`subarray()` създава изглед към същия буфер, а `slice()` по подразбиране копира избраните елементи в отделен буфер. Двата метода тълкуват границите по един и същ начин.
Версия: ECMAScript 2024 and the current web platform; runtime support varies
Синтаксис
typedArray.subarray()
typedArray.subarray(start)
typedArray.subarray(start, end)
typedArray.slice()
typedArray.slice(start)
typedArray.slice(start, end)subarray() и slice() са методи на общия прототип, които се наследяват от екземпляри като Uint16Array. Няма глобален конструктор TypedArray. И двата метода изискват действителен типизиран масив като this; обикновен Array води до TypeError.
И двата метода използват индекси на елементи от нула в рамките на изгледа, а не позиции на байтове в буфера като ArrayBuffer.prototype.slice(). Началото е включено, а краят — не. При пропуснат start или стойност undefined се използва 0; при пропуснат end или стойност undefined се използва краят на изгледа. Дробната част се отрязва към нулата, отрицателните индекси се броят от края, а границите се ограничават между 0 и дължината на изгледа. Ако така изчисленият край съвпада с началото или е преди него, и двата метода връщат празен типизиран масив за валиден изглед към буфер с фиксиран размер, когато се използва конструкторът по подразбиране за резултата. Персонализиран конструктор, зададен чрез constructor[Symbol.species], може да върне непразен типизиран масив дори когато заявената дължина е 0.
С конструктора по подразбиране за резултата subarray() създава нов изглед към същия буфер, без да копира елементи. Записите в припокриващата се област се виждат и през двата изгледа. Дори малък изглед може да задържи целия буфер в паметта, а свойството му .buffer дава достъп и до байтовете извън избрания диапазон. Използвай slice() за независимо копие на избраните елементи. Персонализиран constructor[Symbol.species] може да изпълнява код, да променя типа на елементите или да променя дали резултатът споделя памет. Не приемай тези методи за защитна граница при ненадеждни обекти.
В ECMAScript 2024 с конструктора по подразбиране дължината на изгледа от subarray() следва размера на буфера, ако дължината на изходния изглед също го следва и end е пропуснат или има стойност undefined. Стойност на end, различна от undefined, дава изглед с фиксирана дължина; slice() по подразбиране дава копие с фиксирана дължина. Ако при извикването буферът е разкачен или изходният изглед вече е извън границите му, slice() хвърля TypeError. В този случай subarray() използва дължина на източника 0 за изчисленията, но създаването на резултата все пак може да се провали. Провери дали целевата среда за изпълнение поддържа буфери с променлив размер.
Примери
{
const source = new Uint16Array([10, 20, 30, 40]);
const view = source.subarray(1, -1);
const copy = source.slice(1, -1);
view[0] = 99;
source[2] = 77;
console.log(`source: ${source.join(', ')}`);
console.log(`view: ${view.join(', ')}`);
console.log(`copy: ${copy.join(', ')}`);
console.log(`same buffer: ${view.buffer === source.buffer}, ${copy.buffer === source.buffer}`);
}Резултат
source: 10, 99, 77, 40 view: 99, 77 copy: 20, 30 same buffer: true, false
`(1, -1)` избира `20` и `30`. Запис през `view` променя `source`, а запис през `source` променя `view`. `copy` запазва `20, 30` и има отделен буфер.
Свързани уроци
- JavaScript · Урок 2 · Напреднало · Версия: 4
Източници
- ECMAScript® 2024 Language Specification — %TypedArray%.prototype.subarray
- ECMAScript® 2024 Language Specification — %TypedArray%.prototype.slice
- ECMAScript® 2024 Language Specification — TypedArraySpeciesCreate
- TypedArray.prototype.subarray() - JavaScript | MDN
- TypedArray.prototype.slice() - JavaScript | MDN
- TypedArray - JavaScript | MDN
- TypedArray[Symbol.species] - JavaScript | MDN
- ArrayBuffer.prototype.slice() - JavaScript | MDN