CKTIS / JavaScript
Дължина и индексиране на типизирани масиви
`length` отчита броя на елементите в изгледа, а не броя на байтовете. Индексите започват от нула и записът след последния елемент не разширява изгледа.
Версия: ECMAScript 2024 and the current web platform; runtime support varies
Синтаксис
view.length
view[index]
view[index] = value
view.at(index)
new Uint16Array(buffer, byteOffset)
new Uint16Array(buffer, byteOffset, length)Типизираният масив, например Uint16Array, е изглед върху буфер. view.length е наследено свойство с getter, но без setter. То отчита броя на елементите; view.byteLength отчита байтовете на изгледа, а view.buffer.byteLength — байтовете на целия буфер. Присвояването на view.length не променя размера на изгледа и в строг режим предизвиква TypeError.
Индексите на елементите са цели числа от 0 до view.length - 1. view[0] и view["0"] сочат към един и същ елемент. Ключове като "01" и "1.0" са обикновени имена на свойства, а не индекси на елементи. view[-0] се държи като view[0], но view["-0"] връща undefined.
Четенето при невалиден индекс на елемент връща undefined. Записът при такъв индекс не променя буфера и не добавя елемент дори в строг режим, ако преобразуването на стойността е успешно. Самото преобразуване обаче може да предизвика грешка, например при запис на Number в BigInt64Array. При валиден индекс стойността се съхранява според типа на елемента. view[-1] не брои от края; view.at(-1) брои от края и връща последния елемент на непразен изглед.
Ако конструкторът получи ArrayBuffer с променлив размер или SharedArrayBuffer, който може да нараства, пропускането на третия аргумент length (или подаването на undefined) създава изглед, чиято дължина се приспособява към броя на целите елементи от byteOffset до текущия край на буфера. При буфер с фиксиран размер същото извикване създава изглед с фиксирана дължина. В този случай броят байтове от byteOffset до края на буфера трябва да е кратен на размера на един елемент в байтове; в противен случай конструкторът предизвиква RangeError. Изрично зададената дължина фиксира броя на елементите, докато изгледът се побира в буфера. Ако след свиване на буфера изгледът излезе извън границите му, length връща 0; при повторно увеличаване изгледът може отново да се побере. Отделянето на буфера също води до length === 0. И в двата случая четенето по индекс връща undefined, но at() предизвиква TypeError.
Примери
"use strict";
{
const view = new Uint16Array([10, 20]);
view[1] = 65537;
view[view.length] = 99;
console.log(`${view.length} ${view.byteLength}`);
console.log(`${view[0]} ${view[1]}`);
console.log(`${view[view.length]} ${view[-1]} ${view.at(-1)}`);
}Резултат
2 4 10 1 undefined undefined 1
Два елемента на `Uint16Array` заемат четири байта. При запис на `65537` се получава `1`, защото се запазват само младшите 16 бита. Записът при индекс `2` не разширява изгледа; `at(-1)` прочита последния елемент.
Свързани уроци
- JavaScript · Урок 33 · Напреднало · Версия: 4
- JavaScript · Урок 34 · Напреднало · Версия: 4