База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / JavaScript

Променливи: let, const и var

Променливата свързва име със стойност. Научете как работят декларациите и инициализацията, по какво се различават let, const и var и как обхватът и инициализацията определят кога стойностите са достъпни.

Версия: ECMAScript and Web APIs; exact feature edition and browser support reviewed per entry; Node 24 in repository does not prove browser API support

Синтаксис

let name;
let count = 1;
const settings = { enabled: true };
var legacyCount = 1;
count = 2;

Променливата е именувана връзка със стойност. Декларацията въвежда името, инициализацията му задава начална стойност, а последващо присвояване променя стойността на връзката. JavaScript е динамично типизиран: на променлива, декларирана с let, по-късно може да се присвои стойност от друг тип.

let и const имат блоков обхват. let позволява повторно присвояване; let name; инициализира променливата с undefined, когато изпълнението достигне до тази декларация. Обикновената декларация const изисква инициализатор и забранява повторно присвояване, чийто опит предизвиква TypeError. Тя обаче не замразява обект: settings.enabled = false може да промени негово свойство.

var не създава обхват в обикновен блок {}: във функцията принадлежи към обхвата на тази функция. Когато var въведе ново име във функция, връзката се инициализира с undefined преди изпълнението на тялото на функцията. Декларация без инициализатор не променя стойността на съществуваща връзка. Например function f(x) { var x; return x; } връща подадения аргумент, защото var x; използва съществуващата връзка на параметъра x. Ако декларацията с var има инициализатор, той се изпълнява едва когато изпълнението достигне до декларацията. Връзките let и const също се създават по-рано, но остават във времевата мъртва зона (TDZ) до инициализацията. Четенето на връзка в TDZ, включително с typeof, предизвиква ReferenceError.

Повторното деклариране на име с let или const в същия обхват е синтактична грешка. Вътрешен блок обаче може да декларира собствено име, което скрива външното. В примера вътрешното count не променя външното, но step, декларирано с var, остава достъпно във функцията след края на блока.

Примери

function demonstrateVariables() {
  let count = 1;
  const settings = { enabled: true };

  {
    let count = 10;
    var step = 2;
    console.log(count);
  }

  count += step;
  settings.enabled = false;
  console.log(`${count} ${settings.enabled}`);
}

demonstrateVariables();

Резултат

10
3 false

Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.

Източници