CKTIS / JavaScript
Reflect.set — присвояване на свойство с булев резултат
Reflect.set изпълнява операция за присвояване на свойство и връща булева стойност, която показва дали тя е успешна. Незадължителният receiver позволява да се разграничат обектът, от който започва търсенето на свойството, и обектът, в който се записва.
Версия: ECMAScript and Web APIs; exact feature edition and browser support reviewed per entry; Node 24 in repository does not prove browser API support
Синтаксис
Reflect.set(target, key, value[, receiver])Reflect.set(target, key, value[, receiver]) извиква вътрешната операция [[Set]] на обекта target. Аргументът key се преобразува в ключ на свойство: низ или символ. Ако receiver е пропуснат, стойността му по подразбиране е target.
Резултатът е true или false, а не присвоената стойност. При обикновени обекти false може например да означава опит за промяна на свойство с writable: false, използване на достъпно свойство без setter или добавяне на свойство към обект, който не може да се разширява. Сам по себе си резултатът false не предизвиква изключение дори в строг режим, за разлика от отхвърлено присвояване target[key] = value в този режим.
Търсенето на дескриптор започва от target и може да премине през прототипите му. При записваемо свойство с данни записът обикновено създава или актуализира собствено свойство на receiver, като се съобразява с ограниченията му. При извикване на setter receiver се подава като аргумент this. Ако setter е обикновена JavaScript функция извън строг режим, вместо null или undefined се използва глобалната стойност на this, а останалите примитивни стойности се обвиват в обекти. Върнатата от setter стойност се игнорира. Следователно true не гарантира, че последващо прочитане ще върне value.
Методът не е механизъм за прихващане на грешки: target, който не е обект, причинява TypeError, а изключенията при преобразуване на ключа, от setter или от капан на Proxy се предават нататък. При директно дефиниране на собствено свойство не се претърсва веригата от прототипи и не се извикват наследени setter функции. Ограниченията на дескриптора на вече съществуващо собствено свойство обаче продължават да действат. Например стойността на собствено свойство с данни, което не може нито да се конфигурира, нито да се записва, не може да бъде променена.
Примери
"use strict";
const target = { score: 1 };
const receiver = {};
console.log(Reflect.set(target, "score", 7, receiver));
console.log(target.score, receiver.score);
Object.defineProperty(target, "fixed", {
value: 10,
writable: false
});
console.log(Reflect.set(target, "fixed", 20));
console.log(target.fixed);Резултат
true 1 7 false 10
Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.