CKTIS / C++
Автоматична продължителност на съхранение и динамично заделяне на памет
Разграничи продължителността на съхранение и живота на обекта от отделното заделяне на памет от негови членове, например за символите в `std::string`.
Версия: ISO C++23; implementation support may vary
Синтаксис
T local{args...}; // Direct declaration; automatic in an ordinary block.
std::unique_ptr<T> owner = std::make_unique<T>(args...); // The local owner and its dynamically created T are separate objects.
owner.reset(); // Destroy the owned T; owner remains alive and becomes empty.В C++23 продължителността на съхранение определя колко дълго паметта за обекта може да остане налична, а времето на живот определя кога съществува самият обект. Обикновена променлива, декларирана в блок без static, thread_local или extern, има автоматична продължителност на съхранение. Конструиран обект от класов тип се унищожава при напускане на блока, включително при развиване на стека в резултат на изключение. Това е правило на езика, а не изискване обектът да бъде разположен на физически стек.
std::make_unique<Record>() създава обект Record чрез израз new и връща std::unique_ptr<Record>, който го притежава еднолично. В примера самият owner има автоматична продължителност на съхранение, но притежаваният от него Record има динамична продължителност на съхранение и продължава да съществува след напускане на вътрешния блок. owner.reset() унищожава този Record и освобождава паметта му; вече празният owner продължава да съществува. Не използвай указател или референция за достъп до унищожен обект.
Членът Record::text има същата продължителност на съхранение като съдържащия го Record. Паметта за символите е отделен въпрос: std::string може да я задели при нужда чрез своя алокатор. Оптимизацията за къси низове (SSO) може да съхранява символите в самия обект на низа, но C++23 не изисква нито SSO, нито конкретна граница на дължината.
„Стек или хийп“ е разговорно съкращение, а не гаранция за физическото разположение. Предпочети директно деклариран локален обект, когато животът му трябва да приключи с блока, и std::unique_ptr, когато отделен, динамично създаден обект трябва да има единствен собственик.
Примери
#include <iostream>
#include <memory>
#include <string>
struct Record {
std::string text;
};
int main() {
std::unique_ptr<Record> owner;
{
Record local{"abc"};
owner = std::make_unique<Record>();
owner->text.assign(1000, 'x');
std::cout << local.text.size() << ' ' << owner->text.size() << '\n';
}
std::cout << owner->text.size() << '\n';
owner.reset();
std::cout << (owner ? "owns a record" : "empty") << '\n';
}Резултат
3 1000 1000 empty
Ако заделянето на памет и извеждането са успешни, програмата извежда двете дължини, след вътрешния блок отново дължината на низа в притежавания обект и накрая `empty` след `reset()`. Изходът не показва адреси или брой заделяния на памет.
Свързани уроци
- C++ · Урок 22 · Напреднало · Версия: 3
Източници
- N4950 — Working Draft, Standard for Programming Language C++ (C++23)
- Automatic storage duration [basic.stc.auto]
- Storage duration — General [basic.stc.general]
- Lifetime [basic.life]
- Declaration statement [stmt.dcl]
- New [expr.new]
- unique_ptr creation [unique.ptr.create]
- unique_ptr modifiers for single objects [unique.ptr.single.modifiers]
- basic_string general requirements [string.require]