CKTIS / C++
std::is_standard_layout — проверка на типове със стандартно разположение
std::is_standard_layout проверява по време на компилация дали даден тип спазва правилата за стандартно разположение. std::is_standard_layout_v предоставя същия резултат директно като bool. Това свойство не гарантира липса на допълващи байтове или преносим двоичен формат.
Версия: C++23; repository compiler flag, production runtime not attested
Синтаксис
// <type_traits> synopsis (provided by the standard library)
namespace std {
template<class T> struct is_standard_layout;
template<class T>
inline constexpr bool is_standard_layout_v = is_standard_layout<T>::value;
}Заглавният файл <type_traits> предоставя шаблона на клас std::is_standard_layout<T>. Неговият член value е константа от тип bool: стойността му е true, когато T е тип със стандартно разположение. Шаблонът на променлива std::is_standard_layout_v<T> е съкратен запис на std::is_standard_layout<T>::value, а не псевдоним на тип. И двете форми могат да се използват в static_assert и if constexpr.
Типовете със стандартно разположение включват скаларни типове, класове, които спазват определени правила, масиви от такива типове и техните варианти с квалификатори cv. Сред изискванията към класовете са липсата на виртуални функции и виртуални базови класове, еднаквият контрол на достъпа за всички нестатични членове-данни и липсата на нестатични членове-данни от референтен тип или от класов тип без стандартно разположение. Това ограничение за типа не се отнася за статичните членове-данни. Наследяването има допълнителни ограничения; само липсата на виртуални функции не е достатъчна.
Предварителното условие изисква std::remove_all_extents_t<T> да е пълен тип или евентуално квалифициран с cv тип void. Не проверявайте клас преди пълната му дефиниция. За void резултатът е false. Не добавяйте собствени специализации на тези свойства: това води до неопределено поведение.
Стандартното разположение и тривиалната копируемост са отделни свойства. Резултат true не гарантира липса на допълващи байтове, идентичен ABI или безопасна сериализация чрез запис на сурови байтове. В примера Point спазва правилата, докато Polymorphic не ги спазва заради виртуалната си функция; очакваният изход е true, последвано от false на отделни редове.
Примери
#include <iostream>
#include <type_traits>
struct Point {
int x;
int y;
};
struct Polymorphic {
virtual void draw() {}
};
static_assert(std::is_standard_layout<Point>::value);
static_assert(std::is_standard_layout_v<Point>);
static_assert(!std::is_standard_layout_v<Polymorphic>);
int main() {
std::cout << std::boolalpha
<< std::is_standard_layout<Point>::value << '\n'
<< std::is_standard_layout_v<Polymorphic> << '\n';
}
Резултат
true false
Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.