CKTIS / C
Типът void
void означава липса на стойност. Използва се като тип на резултата на функция, за обозначаване на липса на параметри и като част от типа указател void *.
Версия: C23; repository compiler flag, production runtime not attested
Синтаксис
void f(void);
void *p;
(void)expression;void е непълен тип, който не може да бъде допълнен; той няма стойности. В стандартния C не може да се дефинира обект от тип void или да се използва sizeof(void).
В void f(void) първото void означава, че не се връща стойност, а второто — че няма параметри. Функцията може да завърши с return;. В C23 и void f() означава, че няма параметри; в по-ранните версии тази декларация не определяше техния брой или типове.
void * е указател, а не липса на стойност. Преобразуването на указател към обект в void * и обратно запазва равенството с първоначалния указател. Преди достъп до обекта трябва да се използва подходящият тип указател. Стандартният C не позволява аритметика с void *; гаранцията за преобразуване не обхваща указателите към функции.
(void)expression отхвърля резултата, но запазва страничните ефекти от изчисляването. То не проверява дали дадена операция е успешна.
Примери
#include <stdio.h>
static void show(void)
{
int value = 42;
void *p = &value;
int *q = p;
(void)printf("%d\n", *q);
}
int main(void)
{
show();
return 0;
}
Резултат
42
Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.