База знанияИзпитен център
BGБългарски
Избери език13

CKTIS / C

Типът void

void означава липса на стойност. Използва се като тип на резултата на функция, за обозначаване на липса на параметри и като част от типа указател void *.

Версия: C23; repository compiler flag, production runtime not attested

Синтаксис

void f(void);
void *p;
(void)expression;

void е непълен тип, който не може да бъде допълнен; той няма стойности. В стандартния C не може да се дефинира обект от тип void или да се използва sizeof(void).

В void f(void) първото void означава, че не се връща стойност, а второто — че няма параметри. Функцията може да завърши с return;. В C23 и void f() означава, че няма параметри; в по-ранните версии тази декларация не определяше техния брой или типове.

void * е указател, а не липса на стойност. Преобразуването на указател към обект в void * и обратно запазва равенството с първоначалния указател. Преди достъп до обекта трябва да се използва подходящият тип указател. Стандартният C не позволява аритметика с void *; гаранцията за преобразуване не обхваща указателите към функции.

(void)expression отхвърля резултата, но запазва страничните ефекти от изчисляването. То не проверява дали дадена операция е успешна.

Примери

#include <stdio.h>

static void show(void)
{
    int value = 42;
    void *p = &value;
    int *q = p;
    (void)printf("%d\n", *q);
}

int main(void)
{
    show();
    return 0;
}

Резултат

42

Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.

Източници