CKTIS / C
else — алтернативният клон на if
Ключовата дума `else` въвежда клона, който се изпълнява, когато условието на свързания `if` е равно на нула. Тя няма собствено условие и не може да стои самостоятелно. Фигурните скоби помагат връзката с `if` да бъде недвусмислена.
Версия: C23; repository compiler flag, production runtime not attested
Синтаксис
if (expression) {
/* true branch */
} else {
/* false branch */
}else е незадължителна част от оператор if. При обичайно изпълнение на този оператор условието се оценява: резултат, различен от 0, избира първия клон, а резултат, равен на 0, избира клона след else. Условието трябва да е от скаларен тип, например аритметичен тип или тип указател; не е необходимо да е от тип bool.
else няма собствено условие. Записът else if (...) поставя още един оператор if в клона else; той не образува отделна ключова дума. Така се изгражда поредица от проверки, а последният else обработва случая, в който нито едно от предишните условия не е изпълнено.
Всеки else се свързва с най-близкия предходен if, допустим от синтаксиса, независимо от отстъпа. Това е уловката, наречена „dangling else“. Използвайте { }, за да обозначите ясно границите на клоновете и да групирате няколко оператора. Не добавяйте точка и запетая след затварящата } на клона if и преди else: така ще разделите елементи, които трябва да образуват един оператор.
В примера score >= 50 дава 0, защото score е 42. Затова се изпълнява само puts("retry"), а очакваният изход е retry, последвано от знак за нов ред. Това обяснение следва проекта N3096, § 6.8.4.1; то не удостоверява поведението в производствена среда за изпълнение.
Примери
#include <stdio.h>
int main(void)
{
int score = 42;
if (score >= 50) {
puts("pass");
} else {
puts("retry");
}
return 0;
}
Резултат
retry
Показаният код и заявеният резултат са проверени в изолирана среда по метода, записан в доказателството за проверка на тази точна версия.