CKTIS / C
collections — понятие C23
C няма стандартни динамични контейнери: колекция се изгражда от масиви, структури, указатели и явно съхранена дължина или капацитет. Всяка операция трябва да запазва `length <= capacity`, валидни граници и собствеността на буфера; разширяване с `realloc` изисква временен указател, за да не се загуби старата памет при грешка.
Версия: C23
Синтаксис
collectionsC няма стандартни динамични контейнери: колекция се изгражда от масиви, структури, указатели и явно съхранена дължина или капацитет. Всяка операция трябва да запазва length <= capacity, валидни граници и собствеността на буфера; разширяване с realloc изисква временен указател, за да не се загуби старата памет при грешка.
Практическият вектор пази data, length и capacity; добавянето първо проверява дали новият капацитет и броят байтове не препълват size_t, и едва тогава извиква realloc. Запази стария указател до потвърден успех.
Празна колекция може да има data == NULL и length == 0, но data не трябва да се дереферира. Успешно преразпределение може да обезсили всички указатели към елементи; изтриване при итерация изисква промяна на индекса, а геометричният растеж — граница.
FIFO queue добавя отзад и премахва отпред; circular buffer я реализира с head, tail и count, различава празно от пълно и завърта индексите по модул капацитета. LIFO stack използва връх: push го увеличава, pop го намалява едва след проверка за празно. stable priority queue подрежда по приоритет, а равенствата — по ред на вмъкване. ordered array implementation пази сортирането: двоичното търсене е логаритмично, а вмъкването и изтриването местят линейно.
Примери
#include <stdio.h>
int main(void) {
int values[] = {2, 3, 5};
int sum = 0;
for (size_t i = 0; i < sizeof values / sizeof values[0]; ++i) sum += values[i];
printf("%d\n", sum);
return 0;
}
Резултат
10
C няма стандартни динамични контейнери: колекция се изгражда от масиви, структури, указатели и явно съхранена дължина или капацитет. Всяка операция трябва да запазва `length <= capacity`, валидни граници и собствеността на буфера; разширяване с `realloc` изисква временен указател, за да не се загуби старата памет при грешка.