fma — математическа функция в C23
`fma(x, y, z)` от `<math.h>` изчислява `x*y + z`, сякаш произведението и сумата са с неограничена точност, после закръгля само веднъж до `double`. `fmaf` и `fmal` предлагат същото за другите плаващи типове.
CKTIS / C
Синтаксис, оператори и понятия от програмирането. Намери обяснение, разгледай пример и продължи да учиш.
`fma(x, y, z)` от `<math.h>` изчислява `x*y + z`, сякаш произведението и сумата са с неограничена точност, после закръгля само веднъж до `double`. `fmaf` и `fmal` предлагат същото за другите плаващи типове.
`fmax(x, y)` от `<math.h>` връща по-голямата числова стойност от два `double`; `fmaxf` и `fmaxl` обслужват другите типове. Ако точно един аргумент е NaN, връща другата числова стойност.
`fmin(x, y)` от `<math.h>` връща по-малката числова стойност от два `double`; `fminf` и `fminl` обслужват другите типове. Ако точно един аргумент е NaN, връща числовата стойност.
`fmod(x, y)` от `<math.h>` връща `x - n*y`, където `n` е `x/y`, отрязано към нула; величината е под `|y|`, а знакът следва `x`.
`fopen(filename, mode)` от `<stdio.h>` отваря файла, свързва го с нов поток `FILE` и връща указател или null. `r`, `w`, `a`, незадължителните `+` и `b`, и `x` само в изброените режими на основата на `w` избират достъп, създаване, отрязване, добавяне и изключителност.
`fprintf(stream, format, ...)` записва форматирани данни в потока и връща броя знаци или отрицателна стойност при кодираща/изходна грешка. Всяко преобразуване в `format` трябва да съответства на истинския тип.
`fputc(c, stream)` от `<stdio.h>` записва знака, получен чрез преобразуване на `c` до `unsigned char`. При успех връща тази стойност като `int`; при грешка връща `EOF` и задава индикатора.
`fputs(s, stream)` от `<stdio.h>` записва всички знаци на `s` преди крайния нулев байт; не записва терминатора и не добавя нов ред. Връща неотрицателна стойност при успех или `EOF` при грешка.
`fread(ptr, size, nmemb, stream)` от `<stdio.h>` опитва да прочете `nmemb` елемента по `size` байта в `ptr` и връща броя пълни елементи. Данните са поредица `unsigned char`; кратък брой означава край или грешка.
`free(ptr)` от `<stdlib.h>` освобождава паметта, посочена от `ptr`, за нови алокации; null не прави нищо и функцията не връща стойност. Ненулев указател трябва да идва от съвместима функция и още да сочи жива алокация.
`freopen(filename, mode, stream)` от `<stdio.h>` затваря свързания файл и свързва същия обект `FILE` с посочения файл и режим. Връща `stream` при успех или null при грешка.
`frexp(value, exp)` от `<math.h>` разлага крайна стойност така, че `value == fraction * 2^*exp`; при ненулева величината на дробта е в `[0.5, 1)`. Връща дробта и записва показателя чрез валиден указател `exp`.
`fscanf(stream, format, ...)` от `<stdio.h>` чете знаци от поток според форматни директиви и записва преобразуванията чрез последователни аргументи-указатели. Връща броя направени присвоявания или `EOF`, ако входът откаже преди първото преобразуване.
`fseek(stream, offset, whence)` от `<stdio.h>` задава позицията във файла спрямо `SEEK_SET`, `SEEK_CUR` или `SEEK_END`. Връща `0` при успех и ненулева стойност при грешка; успехът изчиства индикатора за край и отменя ефектите на `ungetc`.
`fsetpos(stream, pos)` от `<stdio.h>` възстановява индикатора за позиция и евентуалния обект `mbstate_t` от стойност, записана от успешен `fgetpos` върху поток, свързан със същия файл. Връща `0` при успех и ненулева стойност при грешка.
`ftell(stream)` от `<stdio.h>` получава текущия индикатор за позиция. За двоичен поток резултатът брои знаци от началото на файла; за текстов поток е непрозрачна информация, която се подава на `fseek` с `SEEK_SET` за връщане на същата позиция.
`fwrite(ptr, size, nmemb, stream)` от `<stdio.h>` записва в поток до `nmemb` обекта по `size` байта от масива, посочен от `ptr`. Всеки обект се обработва като последователни извиквания на `fputc` върху представянето му като `unsigned char`; резултатът брои напълно записаните обекти.
`getchar()` от `<stdio.h>` получава следващия знак от стандартния вход и е еквивалентно на `getc(stdin)`. Връща знака, прочетен като `unsigned char` и преобразуван в `int`, или стойността на макроса `EOF` при край на данните или грешка при четене.
`getenv(name)` от `<stdlib.h>` търси в списъка на средата на хоста запис, съвпадащ с нулево завършения низ `name`. Връща указател към низа на стойността, ако записът съществува, или null указател, ако името не е намерено.
`gmtime(timer)` от `<time.h>` преобразува посочената календарна стойност `time_t` в разбито UTC време в обект `struct tm`. Връща указател към резултата или null, ако UTC не е налично или стойността не може да се представи.
`hypot(x, y)` от `<math.h>` връща неотрицателното `sqrt(x*x + y*y)`, но го изчислява без ненужно междинно препълване или подливане. `hypotf` и `hypotl` обслужват съответно `float` и `long double`.
`isalnum(c)` от `<ctype.h>` връща ненулева стойност, ако `c` е буква или десетична цифра в текущата локална настройка, тоест ако `isalpha(c) || isdigit(c)` би било истина. Иначе връща нула; конкретната истинна стойност не е задължително 1.
`isalpha(c)` от `<ctype.h>` връща ненулева стойност за азбучен знак в текущата локална настройка. В настройката `C` това са знаците, приемани от `isupper` или `islower`; друга настройка може да добави букви, които не са контролни знаци, цифри, пунктуация или празни знаци.
`isblank(c)` от `<ctype.h>` връща ненулева стойност за стандартен хоризонтален разделител или допълнителен blank знак от текущата локална настройка. В настройката `C` интервалът и хоризонталният табулатор са истина; новият ред е празен знак, но не blank.